Сухи пастели в лакирани дървени кутии...на 4 годинки съм. Созопол.
Пържени тиквички от отворения прозорец на кухнята, на първия етаж и гледка към градината. Началото на лятото.
Ароматът в мраморното стълбище на леля ми. Включваше ароматизатор в контакта в коридора... Беше мъглив декември, аз на 12.
Кремът за лице на баба ми. Долавям аромата му в съня си рано сутринта, докато баба се приготвя за работа. Може би съм на 5.
Мехлем за рани, който има специфичен аромат. На 23 съм, жива и цяла след автомобилна катастрофа.
Омекокител за дрехи с аромат на лавандула. Мама пере в банята ми, помага ми. Аз лежа, трудно се справям след катастрофата.
Аромат на сладко грозде и напечена от слънце сламена капела. Гръцките лета през пубертета.
Дворът на баба ми по Великден. Аромат на лалета, нарциси, цъфтящи овошки, козунаци и кифли.
Всички постни манджи, които мама приготвя в малката кухня. Най-хубав е ароматът през есента.
Морето преди лятна буря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.