Ако безрезервно вярвам (отделен е въпросът, че имам известни резерви) на клишета от типа, че човек е това, което яде, което прави, мисли и т.н....то човек би трябвало да е и това, което рисува.
Замислих се, докато подреждах тези картинки в черновата на поста. Съм ли аз това, което рисувам? Последните една-две години драскам предимно треволяци (цветенца, плодове, листенца, по-рядко дървенца) и птици. А чак толкова не се прехласвам по тези представители на флората и фауната.
Вкъщи например (за срам на две запалени цветарки в лицето на една майка и дъщеря, сиреч моята майка и баба ми) не отглеждам цветя. Не обичам и да ми подаряват цветя. Но обичам натопени във ваза цветя. И градини. Пъстри градини с цветя. Много обичам. А по-интересното е, че пазя хербарий от всичките ми подарени цветя. Странна птица съм явно.:)
За тях пък, птиците, също нямам обяснение. Само веднъж съм отглеждала. Два папагала имах, но те бяха много дразнещи гадинки. Нищо и не знам за птиците, освен, че по-често срещащите се мога да разпозная и назова по име. Но ги харесвам пак по някакъв странен начин. Харесвам гарвани например. И никак не ми действа потискащо да ги чувам как грачат в някоя мъглива ноемврийска сутрин /примерно/. Напротив, даже ме успокоява.:)
Но птиците са интересни за рисуване, а има още толкова много видове, на които искам да оскубя перушината. Така де, да я пресъздам с цветни моливи ми беше мисълта.:) Което ме подсеща, че лъскаво черен гарван и лале в патешко жълто ще изглеждат много добре в една рисунка. Контрастът е убийствен, нали.;)
Идейката за тази яребица в крушово дърво /A partridge in a pear tree/ е от една коледна песен.
Цък.
П.П. вчера ми казаха, че съм странна. Една колежка пък имах, тя ми казваше, че съм странна птица. Съм ли аз това, което рисувам? :P
:P
:П
