Събуждам се и опипвам под мен за телефона, държа го на топло в спалния чувал. Часът е 6:15, точно навреме. Отваряме замръзналия цип над главите си и ето го момента - на изток се разлива огнено небе, под тежестта на сиво-виолетови облаци.
Въздухът е свеж и леден. Увити в топлите чували и с подадени лица навън, прекарваме така почти час, докато изгревът сменя цветове, а облаците преминават бавно над главите ни.
Такова беше утрото на Цветница.
