♥

 В цветове да се изгубиш...

Рила, 3.03.2021 г.

♥

остър птичи глас

проряза тишината

на новия ден

 

♥

 

Ей на тая чучка прекарах една от най-запомнящите се нощи. С категоричност мога да кажа, че беше най-щастливият ми ден от много време насам. Ако трябва да дам собствено обяснение за нирвана, то това бяха часовете, прекарано на този връх, в онази пълнолунна нощ.

Беше топло за зимен ден. Беше необичайно тихо. Безветрие и безвремие.

Първо залезният спектакъл. Всичко се обагри в златно, засия снегът. Издължиха се в синьо сенките на скали и дървета. Небето пламна. И докато слънцето бавно потъваше зад върховете на запад, от изток, в порозовялото над гората, започна да се издига кръглата седефена луна. 

После студената прегръдка на синия час. В ниското пробляснаха първите светлинки на селата. Всепоглъщаща тишина, която от време на време птиците маркираха с ведрите си предпролетни звуци.

Лежах в палатката с отметнато платнище, за да гледам навън в светлата нощ. Неописуемо е пълнолунието в зимната планина. Отсреща, почти километър по-високо, светеха светлините на Мусала. Гледах ту натам, ту към снежните върхове от другата страна на долината. Наслаждавах се дълго на тази гледка със съзнание, изпразнено от всякакви мисли, и с особено чувство на благодарност, че мога да съм там. В такива моменти душата не търси смисъл. 

26.02.2021 г.

♥

Красива зимна Рила.

Слънце, много тихо време и само стъпките на животни. 

След три часа биене на пъртина нагоре през гората се показаха върховете...

... за да извикам от кеф, да забарвя за умората и да продължа за още... гледки над облаците.

♥

Петък следобед е, малко преди пет. Изчистила съм дома, от плочките на пода ухае на момина сълза. Макар навън да е все още светло (денят си расте), в стаята в сумрачно. Светвам коледните лампички, мисля да ги оставя до края на месеца. Забелязвам сменящите им се светлини как се отразяват в корпуса на китарата. Като боички се разтварят в медните отблясъци на дървото. Красиво е и действа успокояващо. Докато им се наслаждавам, долавям звън на камбани отвън, часът е пет. Все още не знам от кой близък храм идва камбанният звън. След него остана синята тишина на зимния следобед и плетеницата от голи клони зад прозореца. Пуснах си "Heart of Gold".

8.01.2021