четвъртък, 14 декември 2017 г.


Понеже днес от обяд на работа, подрасках малко в леглото, докато се развидели. И после.... после извадих китарата. Настроих я и.. започнах да топя с пръсти последните 15 години, през които не съм свирила.

От всички пиеси, които съм свирила, при това отлично, си спомнях само първата част на една. Просто оставих пръстите и те сами знаеха какво да правят. Изсвирих я няколко пъти и всеки следващ път все по-добре.
Разтворих папката си с ноти. Нотни листове с толкова спомени. Нищо от тях не успях да изсвиря. Но този път не се отказах. Започнах с първата, сравнително лесна пиеса, която научих едно време. Нота по нота, тон по тон. Кълвах и напредвах бавно. Успях да изсвиря гладко първите два реда и се разревах. Защото успях, защото се върнах години назад и си спомних първите уроци. Защото бях забравила паренето по възглавничките на пръстите, които от толкова дълга пауза бяха изнежени. Същото парене, когато започнах като ученичка. Защото трябваше да тръгвам за работа, а исках да си остана и да дрънкам цял ден. Защото беше същото, когато бях втора смяна на училище и свирех преди часовете и следях часовника да не закъснея за първия час. Защото ми домъчня за мен, за това, че съм се лишила от нещо толкова прекрасно през тези години. Защото осъзнах колко незавършена съм била през цялото това време.


сряда, 13 декември 2017 г.























Сенки рано сутринта в офиса. Не ме свърта вече, чакам си отпуската.
Оцветявам супата с маркера на колежката, понеже не нося цветни моливи.


понеделник, 11 декември 2017 г.

неделя, 10 декември 2017 г.

петък, 8 декември 2017 г.