събота, 5 ноември 2022 г.

 Снощи в ателието. От едната страна на витрините, отвън, е тъмнината на смаляващия се есенен ден и глъчката на хора, прибиращи се от работа или тръгнали нанякъде в петъчната вечер. Затварям вратата за усамотение последните 20 минути преди да си тръгна. Вътре. На затворено музиката се чува (звучи If you don't know me by now). Бързите ми стъпки по дървените стълби, меката светлина на лампите и образът на мъж с чаровна усмивка. След малко ще се слея с тъмнината и глъчката навън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.