неделя, 20 ноември 2022 г.

 Черен хляб, зехтин, маслини, сирене и домашна ракия. Така завърши разходката ми, която емоционално нарекох "по стъпките на детството". През парка и алеята, покрита с есенни листа, училището ми, пътеките към Балкана, топлото посрещане на хора, които не съм виждала от 20 години, вълнението пред родната ми къща и сълзите, които не успях да запазя за себе си.


събота, 5 ноември 2022 г.

 Снощи в ателието. От едната страна на витрините, отвън, е тъмнината на смаляващия се есенен ден и глъчката на хора, прибиращи се от работа или тръгнали нанякъде в петъчната вечер. Затварям вратата за усамотение последните 20 минути преди да си тръгна. Вътре. На затворено музиката се чува (звучи If you don't know me by now). Бързите ми стъпки по дървените стълби, меката светлина на лампите и образът на мъж с чаровна усмивка. След малко ще се слея с тъмнината и глъчката навън.

вторник, 1 ноември 2022 г.

  Къс ден от есента. Следобедът се плъзга към сумрака, обгърнат от усещане за зима. Малка кристална обувка на витрината на магазин. Андерсеновите приказки в кафява подвързия и красиви черно-бели илюстрации. Леля ни е на гости.


неделя, 26 юни 2022 г.

Излизам от комфортната си зона. Светкавична промяна на курса. Дано е за добро. Успех си пожелавам. А междувременно липите са в силата си, някаква помитаща ароматна кулминация преди да се превърнат в топчета. 

неделя, 12 юни 2022 г.

 Вали, вали от дни. Изплака си очите небето. И на мен ми се плаче. Това отдалечаване, с всеки нов ден...