вторник, 12 ноември 2019 г.

M1

Часът е 17:23. В сумрачното небе на късия ноемврийски ден изгрява луната. Белите ѝ заоблености контрастират на тъмнозелените върхари на иглолистната гора. Тук-там трептят жълти листа на слабия вятър. От север се спускат мохерни облаци. Ще обгърнат луната, когато падне мракът.

Такива бяха цветовете на вечерта преди дни в ниското на Пирин, а имах усещането, че изживявам момент от любима книга, която препрочитам. Действието се развива в норвежките планини. Отнякъде се появи и детски спомен за картичка с лисица в есенни цветове.

Някаква форма на синестезия може би, но много приятна.