Копърът е лято.
5 сутринта разглеждам крехките листенца, докато правя кафе.
неделя, 22 април 2018 г.
събота, 21 април 2018 г.
♣
Липсват ми тренировките. Тренировките с големи тежести, високоинтензивните. Имам чувството, че всяка една мускулна клетка умира бавно. Физически вече започва да ме боли...
Рисува ми се, но съзнанието ми е толкова размътено и блуждаещо, не мога да изкристализирам някаква идея. Но заради процеса се оставям по инерция и рисувам всичко около мен - зелении, цъфтящи люляци, полянки с глухарчета, зеленчуци, птици, които пеят цяла нощ и ги слушам от 4 до 6 сутринта в леглото.
Направих и дълга разходка до езерото рано сутринта. Все още нямаше много хора, беше приятно, прохладно и свежо.
Гледах Витоша. Променя се с всеки ден. От теменужено лилава постепенно добива онова успокояващо зелено, макар по върха все още да блест снегът. Представих си колко меки, кадифено зелени и неземно красиви са склоновете на Джендема в Стара Планина... Представих си лилавите минзури, нацъфтели в Рила и Пирин, отраженията в езерата... И ми се доплака. Неудържимо тегли нагоре.
сряда, 18 април 2018 г.
понеделник, 16 април 2018 г.
♥
Лападът на село, в градината до стария зид.
Любимата супа от лапад. Както най-вкусно я прави майка.
събота, 14 април 2018 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)