вторник, 17 август 2021 г.

Почти същото:

Небете рано сутрин е мътно и някак преобладаващо по-сиво.Въздухът е по-хладен и щипещ. През отворената тераса чувам и гарваните. Граченето им се откроява в безмълвната сутрин и някак уютно допълва тихото потракване на прибори в кухнята, докато приготвям кафе и закуска. Сумрачно е и в кухнята. Златните ивици, които се процеждаха през щорите и попиваха в плота на масата, потъмняха, а понякога дори ги няма. Първите жълти листа, които подритнах по тротоара на безлюдния бул. Левски в събота следобед. Редуват се в главата ми картини на жълти дюли, пусти плажове и лепкаво грозде, ябълкови градини с тънка мъгла между дърветата... Все такива ме навестяват в средата на август, от които я усещам как наближава с бавни и уверени стъпки. Ранната есен.

22.08.2014


С тази разлика, че сутрин слушам как грачат гларусите. Измамно усещане за море, без плисъка на вълните и соления дъх на въздуха. И никакви есенни картини не ми се редуват. Само ръбаво чувство за предстояща промяна. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.