♥

 

Ей на тая чучка прекарах една от най-запомнящите се нощи. С категоричност мога да кажа, че беше най-щастливият ми ден от много време насам. Ако трябва да дам собствено обяснение за нирвана, то това бяха часовете, прекарано на този връх, в онази пълнолунна нощ.

Беше топло за зимен ден. Беше необичайно тихо. Безветрие и безвремие.

Първо залезният спектакъл. Всичко се обагри в златно, засия снегът. Издължиха се в синьо сенките на скали и дървета. Небето пламна. И докато слънцето бавно потъваше зад върховете на запад, от изток, в порозовялото над гората, започна да се издига кръглата седефена луна. 

После студената прегръдка на синия час. В ниското пробляснаха първите светлинки на селата. Всепоглъщаща тишина, която от време на време птиците маркираха с ведрите си предпролетни звуци.

Лежах в палатката с отметнато платнище, за да гледам навън в светлата нощ. Неописуемо е пълнолунието в зимната планина. Отсреща, почти километър по-високо, светеха светлините на Мусала. Гледах ту натам, ту към снежните върхове от другата страна на долината. Наслаждавах се дълго на тази гледка със съзнание, изпразнено от всякакви мисли, и с особено чувство на благодарност, че мога да съм там. В такива моменти душата не търси смисъл. 

26.02.2021 г.