♥

Петък следобед е, малко преди пет. Изчистила съм дома, от плочките на пода ухае на момина сълза. Макар навън да е все още светло (денят си расте), в стаята в сумрачно. Светвам коледните лампички, мисля да ги оставя до края на месеца. Забелязвам сменящите им се светлини как се отразяват в корпуса на китарата. Като боички се разтварят в медните отблясъци на дървото. Красиво е и действа успокояващо. Докато им се наслаждавам, долавям звън на камбани отвън, часът е пет. Все още не знам от кой близък храм идва камбанният звън. След него остана синята тишина на зимния следобед и плетеницата от голи клони зад прозореца. Пуснах си "Heart of Gold".

8.01.2021