сряда, 4 април 2018 г.

Чaшkитe нa лaлeтaтa

Ям сушени сливи и орехи. Вкусът от смесването им е вкусът на бабините кифлички, които правеше по Великден. Всъщност на пълнежа - орехи и домашно сладко от сини сливи. 
Когато й гостувахме по празника в рамките на няколко дни, закусвах от тези кифлички. Държеше ги подредени на едни подноси, покрити с месал. Цялата стая, където ги съхраняваше, ухаеше на тесто с много масло, на ванилия, на сладко, на сусам. Ставах рано, вземах една кифличка изпод месалчето и отивах на двора да хапвам. А навън приказно. Свежо утро, прохладно все още, въпреки слънцето. Нацъфтели овошки, пеещи птици и уханието на цветята в подредените лехички. Нарциси, зюмбили и много лалета, много. Червени, с големи лъскави чашки.
С годините ритуалът по закуската в градината се запази, но вече се беше появила и чаша с кафе. От стария процеланов сервиз.
За този спомен с ухания, за тази бабина градинка, за баба... са тези лалета.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.