...

Ще спя на разпънатия диван в хола. Тъмно е. Единствено по тавана са се проточили светли ивици от някаква светлина навън. Почти тихо е. Долавя се потракване на предмети от съседния апартамент. Топло е. Сгушвам се в ухаещите на перилен препарат завивки. От едната ми страна тъмнее силуетът на елхата. Проблясват някои от играчките. Сред тях има и запазени от моето детство. В съседната стая спят родителите ми. Котката - на кълбо в краката ми. Слабо ухание на портокалови кори. Пускам си тихичко музика. И всичко си е както преди. Сякаш съм отхапала от първата коледна курабия. Почти като празнично клише. Но пък ми е вкусно.

"Първата коледна курабия винаги е нещо специално. Тя е много по-вкусна от останалите, които изяждам. След нея всичко се превръща в повторение, тъпчене и угаждане. Спомням си детството, когато бях много по-малък от Бен и майка ми печеше такива курабии в мъничката кухня на нашата недовършена къща в предградията на Чикаго. Разрешаваше ми да изям само една курабия преди Коледа.

Времето е странно. Една-единствена курабия може безследно да заличи около половин век. По-голямата част от живота ми се изпарява от прекрасното ухание на тази курабия."