Черен хляб, зехтин, маслини, сирене и домашна ракия. Така завърши разходката ми, която емоционално нарекох "по стъпките на детството". През парка и алеята, покрита с есенни листа, училището ми, пътеките към Балкана, топлото посрещане на хора, които не съм виждала от 20 години, вълнението пред родната ми къща и сълзите, които не успях да запазя за себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.