вторник, 29 май 2018 г.

По това време, черешовото, леля ни носеше череши от село. Почивните дни си ходеха до къщата там, в ниското на Балкана. На връщане минаваха през нас и оставяха череши. Преди дни, на черешовата задушница, ние й занесохме череши. Беше слънчево и много ветровито. Свещите не горяха. Клони на орехови и плодни дървета се спускаха ниско над мраморните паметни плочи. Балканът в далечината все така красив и силен. Тъгата плътна и задушаваща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.