отварям вратата на терасата и го пускам да влезе. първо усещам как се извива около голите ми глезени. после се пъхва с ледена сила в кичурите на мокрите ми коси. после потрепервам цяла под пижамата.... студеният вечерен въздух на декември.
гледам блоковете отсреща. още са ми непознати. не знам как реагират на лъчите на пролетен изгрев, колко са огнени в летен залез, как се размиват в есенни дъждове и колко чисто искрят в снежно утрo. в момента се открояват с няколко нюанса по-светли от небето, със светещи прозорци по фасадите и една луна - четвъртинка и полегнала над тях.
запечатвам за рисунка
гледам блоковете отсреща. още са ми непознати. не знам как реагират на лъчите на пролетен изгрев, колко са огнени в летен залез, как се размиват в есенни дъждове и колко чисто искрят в снежно утрo. в момента се открояват с няколко нюанса по-светли от небето, със светещи прозорци по фасадите и една луна - четвъртинка и полегнала над тях.
запечатвам за рисунка
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.