тиквеното село
е малко, не повече от двайсетина схлупени къщурки пръснати по заобленостите на хълма, сгушени в криви дворчета, насред рошави хризантеми и гергини. есента, когато се обагри в цветове, преливащи от жълтото на дъхава дюля, през оранжевото на пламък, до охрата на препечен карамел, хълмът заприличва на тиква - гигантска тиква в началото на висока борова гора. а когато се появят първите мъгли и забравят сребристо сивите си воали във върховете на боровете, комините се прокашлят и започват своята пушечна приказка. тогава настава време за печени тикви и липови чайове, разходки на свечеряване в гората за кървави шипки и изваждане на мъхнатите халища...
е малко, не повече от двайсетина схлупени къщурки пръснати по заобленостите на хълма, сгушени в криви дворчета, насред рошави хризантеми и гергини. есента, когато се обагри в цветове, преливащи от жълтото на дъхава дюля, през оранжевото на пламък, до охрата на препечен карамел, хълмът заприличва на тиква - гигантска тиква в началото на висока борова гора. а когато се появят първите мъгли и забравят сребристо сивите си воали във върховете на боровете, комините се прокашлят и започват своята пушечна приказка. тогава настава време за печени тикви и липови чайове, разходки на свечеряване в гората за кървави шипки и изваждане на мъхнатите халища...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.