сряда, 7 октомври 2015 г.

...

толкова хубаво е да е октомври. емоциите от посветения на промени септември започнаха да се уталожват, като бавно капещи листа, които полягат тихо и нежно върху земята, сгушват се в килим и притихват под стъпките на настъпващо по-студено време. вдишвам от спокойствието си, доволна, че успявам да го постигна, като да изпитваш удоволствие от хапването на собственоръчно замесен и изпечен с любов хляб. все още спя в малкия дрешник, но и там си намерих уют. между дрехите в гардероба съм пъхнала сапунчета, които И. ми донесе от Гърция и Турция. казвам му, че когато обличам блуза сутрин, ми мирише на него. с интерес и отворени сетива наблюдавам и попивам от всеки ден на есента в центъра. кратък миг на вдъхновение тази сутрин, когато забелязах в сумрака на заспалата улица в колко мека и топла светлина е потопен единственият светещ прозорец на последния етаж на старата сграда в синьо отсреща. и едно самотно листо, което се понесе танцувално надолу.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.