неделя, 7 декември 2014 г.

...

Той е осем години по-малък от мен. Вече е тръгнал за работа, когато се прибирам от София късно вечерта. Лягам си. Обичам да спя на разпънатия диван в хола. Той се прибира рано сутринта, към 5-6 ч. Влиза тихо в стаята, но вече знае, че съм го усетила. Повдига завивката и стиска рамото ми, за да провери колко маса съм качила. Знае, че ме забавлява, когато иронизира страстта ми към фитнеса. Хиля се. Мушва се до мен в "леглото". Говорим си, докато навън започне да просветлява. После той заспива. Аз ставам да си правя кафе. Винаги го пия чисто и горчиво. В такива сутрини обаче ми е някак по-сладко, подправено с този момент на щастие с братчето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.