Небете рано сутрин е
мътно и някак преобладаващо по-сиво.Въздухът
е по-хладен и щипещ. През отворената
тераса чувам и гарваните. Граченето им
се откроява в безмълвната сутрин и някак
уютно допълва тихото потракване на
прибори в кухнята, докато приготвям
кафе и закуска. Сумрачно е и в кухнята.
Златните ивици, които се процеждаха
през щорите и попиваха в плота на масата,
потъмняха, а понякога дори ги няма.
Първите жълти листа, които подритнах
по тротоара на безлюдния бул. Левски в
събота следобед. Редуват се в главата
ми картини на жълти дюли, пусти плажове
и лепкаво грозде, ябълкови градини с
тънка мъгла между дърветата... Все такива
ме навестяват в средата на август, от
които я усещам как наближава с бавни и
уверени стъпки. Ранната есен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.