мушмухари...

...или в едно постно блогопостие съжителство между мушмули

и минзухари

То и състоянието ми е едно такова мушмухаресто - наполовина в есента, наполовина в пролетта, с не-принадлежност към зимата. Защото есента  никога не ми е достатъчна, а за пролетта никога нямам търпение.

Затова, въпреки прелитащите снижинки, лека-полека почвам да си разплитам шушоните...