1/2025

 Мина доста време откакто не съм влизала тук. Да го съживя ми се иска. Поне него.

♠

 Половин година вече. Идеалът се руши, ден след ден. Най-хубавата година беше 2021. Синият тефтер. Аз съм дете. Като дете. 40 години. Осъзнаването и отлагането да приема. 

♥

 Мургаш днес. Следобедното, все още ниско, слънце между дърветата в буковата гора под върха. 

♥

 И по подобие на миналата година:

третото кафе в ранния следобед на пл. Журналист

Сенкевич

Й. К. ах, този глас

сутрините в Лозенец

една пълна луна в началото на октомври, над Стражите в Пирин

няколко прегръдки

една нощувка през март, на любимо място, до следите на дивите животни

смелостта ми през лятото и новото начало, на два пъти

свиренето

♥

 Черен хляб, зехтин, маслини, сирене и домашна ракия. Така завърши разходката ми, която емоционално нарекох "по стъпките на детството". През парка и алеята, покрита с есенни листа, училището ми, пътеките към Балкана, топлото посрещане на хора, които не съм виждала от 20 години, вълнението пред родната ми къща и сълзите, които не успях да запазя за себе си.