intra nebula

...

2012-02-01T22:30:00.000+02:00

не-вълшебна лампа
не сбъдва желания при потъркване
но съживява мили спомени при взиране...
за снежни върхове на красиви балкани
за премръзнали пръсти под дебели халища
за бумтящи печки с дърва
и за вкусна, топла храна
за приказки, разказвани в тъмното
и за сладки сънища на разсъмване...

...

*

2012-01-28T15:22:00.001+02:00

някои нямат проблеми с непочистения сняг и пак намират начин да се придвижват лесно...

фенери с души

2012-01-22T12:15:00.000+02:00

под този всеки ден минаваше млад мъж, с ръце в джобовете и често тъжен

под шапката пазеше спомени от отминали дни

в стаята зад този, сред листите на стар тефтер, млада жена пезеше едно кокиче - хербарий от отминали дни

...

2012-01-21T03:35:00.005+02:00

на дъска от корково дърво

боднах нарисувано листо

окачвам (есен)

очаквам (пролет)

между редовете е зимата

заглавието пък е за лятото

изкачвам (бавно)
и
изчаквам (търпеливо)

трицветно

2012-01-18T19:18:00.001+02:00

три цвята избрах си
реших с всеки да надраскам по нещо
по възможност да е първото, за което се сетя /или си представя/
а трите после да навържа в обща рисунка

синьото на бяла покривчица дантелка извеза

яйца, изпържени на очи, в огнено жълто зацвърчаха

олеандрично /зокуместо/ розовото се опита да изглежда
п.п. то не е виновно, аз не го докарах

до обща рисунка не стигнах
повече време и старание трябва, за да се приготви късна лятна закуска от пържени яйца, сервирана върху снежнобяла покривка с бродерия на морски мотиви, в дворчето на средиземноморска вила, сред дъхави зокуми...

неочаквано очакване

2012-01-14T17:30:00.001+02:00

такива ги измислям и надрасквам рано в събота сутрин

след събуждане с неочаквано силно желание за рисуване

още докато пускам през прозореца пронизващия леден въздух

а в главата ми се промъква очакване за топлия вятър на февруари

...

2012-01-11T02:15:00.004+02:00

"скочи из свойта зима ти!

взриви я с тънкото си тяло.
включи ме в скока си - расти
зелено и до болка бяло..."

...единствено - расти сега!
сега - вдигни се ти веднага!
ти срещу моята тъга
скочи със блясъка
на шпага!"

екстрактчета: "Възхвала на кокичето", Христо Фотев

Четох, препрочетох, не дочетох...

2012-01-07T18:02:00.011+02:00

Уводните изречения ще пропусна. В тях може би трябваше да кажа нещо като цяло за книгите, които прочетох през изминалата 2011 година, какви планове имах, на какво наблегнах, каква оценка си давам. Това си е чисто обобщаване и послесловие, така че няма място в увода.:) Отделен е въпросът, че аз планове, по отношение четенето на книги, не правя. Хващам (прочитам?) и оставям. С кои книги се случи спомената последователност от действия, и с уважение към призива на Ностро, предстои:

прочетох

Започвам с "Души в окови" на Съмърсет Моъм. Не започнах с нея годината, но е личният ми повод за гордост. И не защото е най-дебелата сред останалите прочетени, а защото е книгата, най-много на брой пъти подхващана в живота ми. И този път най-накрая й дойде времето. А фактът, че я прочетох на един дъх, е доказателство, че този път инатът ми беше в заслужена почивка. След нея попрехвърлих малко от едно томче с разкази на Моъм, и май това беше от него.

В библиотеката ми се е разположила половината "Галактика", но не съм чела едва и една трета, от това, което имам. За отсрамване, но пък си беше удоволствие: "Машината на времето", Хърбърт Уелс; "Хищните вещи на деня", А. и Б. Стругацки; "Прекрасният нов свят", Олдъс Хъксли; "Конски гамбит", Уилям Фокнър; "Недокоснат от човешки ръце", Робърт Шекли.

Не мина и без Тери Пратчет. Тук са забавните и кратки (четат се за час-два) "Готварската книга на леля Ог", "Автентичната котка" и "Джони и бомбата". Също и "Волният народец".

Към книгите от миналата година, макар че завърших оня ден, но пък започнах навръх нова година, ще добавя и "Художникът" на Уилям Уортън. Защото беше удоволствие да прочета и смятам, че заслужава внимание.

И още: "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" и "На юг от никъде" (Ностро, аз не съм забравила, а ти?;)), и двете на Чарлз Буковски. Днес си купих и "Нощни улици на лудостта", тра-ла-ла-ла, много харесвам Буковски.

"Лайла" на Робърт Пърсинг. Първата му "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" четох преди години и много ме впечатли тогава. И сега си я харесвам. "Лайла" обаче не остави същото приятно чувство.

"А хипопотамите се свариха в бесейна си", Джак Керуак и Уилям Бъроуз. Случайно я видях в книжарницата и се сетих, че Точето беше правила ревю на книгата. Останах много доволна от покупката си.
Друга книга, чието прочитане беше появлияно от ревю, и много ми хареса, е "Оцелелият", Чък Паланюк. Ревюто при Ламот, и благодарности на Скай за препоръката.:) Аз тепърва ще се запознавам с автора.

И още: "Сбъркан" на Бъроуз; "Повелителят на мухите", Уилям Голдинг; "Непозната гостенка", Иноуе Ясуши; "Империята на слънцето", Джеймс Балард; "Дявол в тяло" на Реймон Радиге. Тази особено не ме впечатли. Банален сюжет за любовна история между младо момче и малко по-голяма от него омъжена жена. Но от чисто любопитство си взех още един роман от същия автор - "Балът на граф Д' Оржел". Предстои да се прочете. "Господарят на душите" на Ирен Немировски, която също прочетох от любопитство.Според мен може и да се пропусне. Ако я бях прочела в шести клас, може би щях да се впечатля. И една изненадка - първата книга от трилогията Ландовър на Тери Брукс - "Магическо кралство за продан, продадено!". Докато се местих това лято изпадна от някъде. Нямам спомен да съм купувала тази книга. Може и да ми е подарена. Не вярвам обаче да съм завлякла някой умишлено.:P Лека и приятна за четене. За няколко часа се минава.

препрочетени

Обичам да препрочитам книги. Но не защото наивно вярвам, че съм поумняла и за да тествам как се е развило възприятието ми към света, а защото много забравям.;) Попрелистих "Поща" и "Жени" на Буковски, "Чай в пустинята", Пол Боулс; "Откраднатият куфар" на Херман Хесе.

с кои не се получи

"Вълшебната планина" на Томас Ман ще се окаже моите "Души в окови 2". В някои други времена може би. А може би няма и да я изкача тази планина. Ще си остана в първия базов лагер и ще чета други планини, гори, книги и т.н.
"Вяра и безумство" на Фокнър. Тази книга си е мъчна. Всичко ставало ясно накрая. Аз до края не стигнах. Нямах нерви (а вероятно и нужната схватливост) да вникна в сюжета и обърканите гледни точки. Състои се от четири части. Всяка е разказана от отделен герой и от различна гледна точка, в различен ден и от различна душевност. Аз съм още на първата част.

започнах в края на миналата година и сега дочитам

"Странник в странна страна", Робърт Хайнлайн и "Един труп в Корьо", Джеймс Чърч. Последната ми е личен подарък от преводача й. Няма пък да издам.:P

коледно-новогодишните ми подаръци

"Черният дом", Стивън Кинг и Питър Строб и "Chronicle of the Maya, Kings and Queens", Simon Martin & Nikolaj Crube.

Стига, че трябва и на имен ден да се ходи. На всички празнуващи честито.:)

сем. Перушинкови

2012-01-05T11:49:00.002+02:00

детенце Жълтокоремче

майка Синьокрилка

татко Червенонаглавакълванко

Понеже нямат много общо с оригиналите, нищо чудно да са кръстоски (все още не присъстващи и в най-смелите мечти на орнитолозите), разбира се и семесйство.:P

След месец точно...

2012-01-02T17:11:00.002+02:00

... и Честита Нова Година!

С усещането, че вчера написах последния си пост за миналата година. Ако трябва да съм честна, не ми се пишеше и този пост. Но на втори декември беше последният, нека на втори да е и първият за тази година. И понеже нямам много за разказване или за казване, направо преминавам към показване.
То пък не че има и много за показване. Просто хрумки за оползотворяване на отпадъците от едната празнична трапеза, за да послужат за украса на другата. В моя случай от Коледа за Нова година.

Украсих свещички. Използвах портокалови кори и една коркова тапа.

Свещниче с навити портокалови корички

От кората на портокал изрязах лентички с широчина около 5mm и ги изтъних допълнително, като почистих месестата бяла част. Навих лентичките и през получените завъртянки промуших клечка за зъби. Така ги оставих да изсъхнат за около ден (над 24 часа).

След като се отстрани клечката за зъби портокаловите корички си остават завити. От промушването пък с клечката си имат и естествена дупчица, през която може да се прекара връвчица/конче/шнурче и да се направи гирлянд.

Аз изчяках още малко, за да изсъхнат хубаво завъртянките, и облепих с тях една свещичка.

Свещниче с коркови дискчета

То се вижда, няма нужда от алгоритъм. Не е необходимо и да споменавам даже, че и виното трябва да е изпито преди това.:P

и вариации, и т.н...

...здраве през новата година, късмет и много, много поводи за усмивки:)

П.П. използват се само изсушени материали! Няма опасност от мокрене, лепнене, цапане и др.:)

...

2011-12-02T00:39:00.008+02:00

последен пост за тази година

(надявам се само за тази)

не ми се искаше да е такъв, но даже

и две изречения не мога да сглобя

навярно е от буцата в гърлото

Бъдете здрави!

...

2011-11-29T06:56:00.001+02:00

о г о л в а т с е

д у м и т е

и с м и с ъ л ъ т и м

с е г н е в и

р а з т у р в а г и

п о р е д о в е т е

б е л и т е

л и с т о п а д

о т б у к в и

т а н ц у в а т

с а м и

...

2011-11-26T10:00:00.002+02:00

шал от снежни кристали

върху раменете - крехки и слаби

устни в червено

и една сълзичка от студ

под клепача проблясва

търкулнал се лешник...

2011-11-24T16:59:00.003+02:00

за...върху месал от бабин дрешник

и се заслуша...

"- Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?

- Какво? - полюбопитства Дребосъчето.

- "Пресладък прах" по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.

- Не ми се вярва - забеляза Дребосъчето.

- Хайде да се обзаложим. Ще ми дадеш едно шоколадче, ако съм прав.

Дребосъчето помисли, че може би тъкмо това имаше предвид майка му, когато го съветваше да разрешава препирните с думи, а не с юмруци.

- Хайде да се обзаложим - настояваше Карлсон.

- Добре - съгласи се Дребосъчето.

Той взе едно шоколадче и го сложи на тезгяха, за да се знае за какво се препират, а после почна да приготвя лекарството по рецептата на Карлсон. Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката. Такова лекарство Дребосъчето не беше виждал в живота си, но то изглеждаше толкова апетитно, че той сам би се съгласил да заболее леко, за да вземе такова лекарство.

Карлсон се провдигна, седна на дивана и като птиче раззина широко уста. На Дребосъчето му беше съвестно да вземе макар и лъжичка от "пресладкия прах".

- Изсипи ми голяма доза - помоли Карлсон. Дребосъчето така и направи. После те седнаха и зачакаха мълчешком кога ще спадне температурата на Карлсон.

Като мина половин минута, Карлсон рече:

- Ти си прав, това лекарство не помага при температура. Дай ми сега шоколадчето".

Пресладка есен:

В джобчето на палтото няколко кестена. Няколко заскрежени кафеникаво препечени листенца. Парченца дъхава ябълка и стипцава дюля. Всичко това размесено с върховете на петте пръста, наречени сетива. Разтрошени няколко лешника, орехи...(от черупките весел гирлянд за стените на кухнята). Всичко изсипано в пъстра купа, изплетена от лъчите на слънцето.
:)

...

2011-11-19T16:05:00.004+02:00

"...What does tomorrow want from me
What does it matter what I see

If it can't be my design
Tell me where do we draw the line

The dance of flames and shadows in the street

Make poetry nobody's ever heard
The weight of loneliness stands on your feet

The cage already there around the bird..."

цялата...

...

2011-11-11T08:39:00.001+02:00

три триптиха
някак есенно се появиха

Много ми се искаше и нещо есенно да нарисувам, че от лятото нищо не съм драскала. Е, освен кривите човечета, които със сгънато на фунийка билетче, изографисвам по запотените прозорци

на градския транспорт.

Ама то от плетене на шушони и шиене на коледни чорапи, няма да ми остане време и великденски козунаци да опека. Пък ей го на, докато се накокатя и ще стане време да бера сънливите билки на Еньовден.

Нищо де, ако направя нещо, ще показвам по Баба Марта. То и без това навсякъде ще се преплитат (в краката) бяло и червено, малко разнообразие може да внеса с патешко жълто - за златните листенца на крехка брезичка в есенна борова гора; умбра печена - за струпаните по тротоара кестенови листа или забравен плод от нар на стар бюфет - за едни червени листенца, които идея нямам от какво дърво са. Не е нар обаче.:)

Иначе, споменах вече, шия в несвяст коледни чорапи, т.е. очаквам много подаръци.:P

Огън и лед

2011-11-05T14:19:00.068+02:00

ПРЪСТЕНИ ЗА САЛФЕТКИ (гривни, рингове)

Материали: картонено цилиндърче от руло тоалетна хартия, салфетка, дантела, копчета, лепило, макетно ножче ... 10 минутки от скъпоценната събота и въображение в излишък...

Получиха се рингове с широчина около 1,5 - 2cm. В единия край ги слепих, за да придобият по-интересна форма. Единия пръстен облепих с оранжева салфетка, а отгоре доукрасих с дантела. (Исках да е в топли, есенни цветове). Лепнах му и копченце тип "слънцето на заблуден ноемврийски ден може да грее, ама не топли" и така се получи огнената снимка.

За втория пръстен меракът ми отиваше към своя залез, затова преминах директно към дантелата. Тоест облепих само с дантела. Обаче като му боднах една перла, стана мноооого "шик".Така пък се получи ледена изисканост с перлен отблясък.

рози III

2011-10-23T11:55:00.004+03:00

една, с попарени от есенна слана листа, опитва да прозира през "плета"

а други, издъхнали в нечий хол, оставили изсъхнали листенца бол

и как да не им дадеш втори шанс и да запалиш искричката им за живот

в капачка винтова от буркан (намазана отвън с лепило, а после оваляна в стрити листенца) поръсих изшунения розов цвят

и "розата" с пламъче в тъмното блесна

през есента изглеждат по-различно
особено в мрачен ден
в мъглив даже още повече
розова роза в мъгла...

а през октомври дори и зелките изглеждат като рози:)

10.10

2011-10-10T06:59:00.000+03:00

Малко преди октомври тихомълком да се изтъркули (като изпопадали кестени под шумата) и да се слее незабелязано с мъглите на ноември (за къде бързат тия месеци?, не знам), не мога да пропусна отбелязването на сакралността на днешната дата - 10.10.

И ако за някои в тази дата няма нищо сакрално и я намира за нещо съвсем нормално и естествено, като липсата на кошче за боклук на автобусна спирка в Красна поляна, то за мен (комбинацията от две десятки, освен, че ми седи изключително балансирано и красиво) датата е повод за двоен празник - рожденият ден на двама блогъри, които имам удоволствието да познавам, па макар и само виртуално. (Много виртуозно го казах, няма що).

И двамата са редки представители на зодията. Единият сравнително рядко поства, но за сметка на това в два блога. Другият порядъчно мечтае някъде над една улица, но пък често сменя очилата - розови, сиви или черни. Но и за двамата мога да кажа, че са изключително шарени.:)

Венера ги е надарила с неземна красота (в много отношения). Подчертавам неземна. И това не бива да ви учудва, все пак Венера е доста далеч от Земята.;)

И двамата са като музика за ушите ми. Многопластова феерия от звуци - от Брукнер до Брус Дикинсън, преливаща от трелите на черно-белите клавиши до джангъра на барабани с две каси. Накратко - необятна почти толкова, колкото водите на Ийст Ривър под Бруклинския мост.

И понеже от нумерология разбирам долу-горе, колкото от ашладисване на плодни дръвчета (идеална реколта за компоти), рождениците, приемете на доверие, че вашите щастливи числа са 20, 21, 22, 23 (и така до МиГ 29). Имайте го предвид, когато си купувате книги. Не падайте под 20. :D

И знайте, звездите са благосклонни към вас. (Иначе защо ще ви се показват всяка вечер при ясно време).

Желая и на двамата много звездни мигове. Бъдете здрави и щастливи.:)

Честит рожден ден, Точе!

Честит рожден ден, Ностро!

рози II

2011-10-05T12:02:00.000+03:00

маааалко попрекалих със снимките на китайски рози в Испания, ама бяха навсякъде

тези жълтите, например, снимах на полигон за обучение със строителни машини

/ей сега вече развалих цветната леха с тая багерна кофа ://

аз и тука съм била на подобен полигон, ама ни китайски, ни казанлъшки рози съм виждала

тези с цвят на малинов пудинг, нащраках пред един супермаркет
по целия тротоар нарозовели отпред...и нито едно улично куче за цвят...

и червените - "фламенко танцьорките" (както си ги кръстих) от парка с папагалите в клоните на палмите /папагалски били крясъците, които чувах, така ми каза един испанец/

/ейй ги там, в храстчето над пейката, червенеят розите, обаче папагалите не видях/

почти прозрачно бели

и божурно-цикламени, с мацнати ръбчета от четка, топната в слънце

изобщо, да отидеш в Испания и да не снимаш китайски рози, си е като да отидеш в Рим... и да не видиш Северното сияние...

в смисъл, че не е задължително

ДЕН РОЖДЕН

2011-10-01T16:19:00.000+03:00

Днес имам рожден ден:)

Не смеех да призная и се бях блогосферно покрила, защото ми ги нямаше празничните одежди. А аз как да е на рожден ден не ходя, пък ако ще и моят да е. По-големият проблем беше кратковременната липса на червените ми чорапи за специални поводи, за което нямам разбира се основателни доводи.

Намерих ги обаче и добре, че това стана преди полунощ. После щях да си загубя и кристалните обувки, а и без чорапи, не ми се мисли. Все пак си е есен.

Доволна, грабнах и китарата (и тя червена, на мен всичко трябва да ми е в тон и в мажорна тоналност), за да отбележа подобаващо и днешния световен ден на музиката. Сега остава и да запея. Добре, че няма как да ме чуете.:)

Историята с чорапите и най-прекрасния подарък-изненада - ТУК

БЛАГОДАРЯ ВИ!

ДЕНЯ РОЖДЕН (ЧЕРВЕН) НАПРАВИХТЕ МИ

НЕОБИКНОВЕН!

днешната есен

2011-09-23T17:21:00.004+03:00

сутрешна

приплъзна по облите жълъди
лъчите си хладни
несигурни

после изгря топла
и дъхава

със слънце от мед

в чаша стъкло

За септември

2011-09-20T09:15:00.005+03:00

Обичам всички месеци (с малки изключения), а някои обичам повече. Почти за всеки месец мога да кажа по нещо/няколко много хубави неща – вдъхновяващи, успокояващи, радващи, „прегръщащи” с меко одеало от багри, аромати и мили спомени, в което ти се иска да се сгушиш и да преглъщаш на бавни глътки от чаша топло спокойствие.

Септември не е от тези месеци. Безличен ми е. И не защото с него идва носталгията по изнизващото се лято. При мен тя не е добра дошла. Лятото не е от най-любимото ми време на годината.

Просто не го "усещам" тоя септември.

И не го харесвам.

Но не е заради това, че преди години през септември останах без жилище за около две седмици. Тежки седмици. Само една раница ми е пред очите в момента. То и тогава долу-горе имах само това.:D Не го свързвам с този неприятен период.

Не го свързвам и с времето преди две години, когато пак през септември останах без работа. Пак беше тежко, но по друг начин.

Не ми е неприятен и заради това, че преди три години, в една септемврийска сутрин ме нападнаха две кучета и нахапаха много лошо краката, с още по-лоши последици. А в същия този ден загубих и близък човек. Изпитах и силна физическа болка, и непоносима душевна. В един момент май не усещах нищо. Просто си капеха сълзи...

Не. Не го свързвам с лоши спомени. С нищо не го свързвам. Безцветен, безличен, безнастроенен...БЕЗ!

Ако може БЕЗ него в календара.:)

Хайде да си ходи и да идва красавецът Октомври.;)

портите мълчат

2011-09-10T13:32:00.003+03:00

над прогнилите дъски и хладни резета

вместо изплетени паяжини

висяха сплетени главите чесън, кочани царевица и сухи червени чушки

днес портите изглеждат самотни и тъжни

Цвете да си, но със стебло от стомана

2011-09-08T06:06:00.006+03:00

В един декемврийски следобед бодро и безгрижно крачех към дома. Предвид изтъркулването на 11 месеца от началото на годината и особеностите на връткане на планетата, този следобед спокойно минаваше за нетипично топъл. Не че това има отношение към поста, но определено е дало тон на крачката ми (както вече споменах в бодро и безгрижно темпо). Липсваха само подскоци ала Червената Шапчица, минути преди срещата с Вълка и все още подмятаща пълна кошница с вредности. Та, бидейки в такова благоразположение на духа, съвсем естествено е да забелязвам всякакви дребни подробности и детайли встрани от my way home.

В квартал със завидно присъствие на панелно строителство и на няколко крачки преди Коледа (а и от дома, както вече стана ясно) вероятността да събера букет от крехки маргаритки е почти същата като да срещна и Вълка. Но пък е съвсем в реда на нещата да се натъкна на парче стоманобетон. Да, парче стоманобетон - късче бетон малко по-голямо от среден картоф (със същия успех можех да употребя и "голям картоф", все тая, еднакво относително е), а от него стърчи армировка. При това огъната - допълнителни 6,5 точки в полза на строителното късче, за да заслужи вниманието ми.

Взех го. Не знам защо и още не мога да си обясня. (Не, не събирам всичко що видя по улиците). Занесох го вкъщи.

Пред доволната ми физиономия (сякаш съм открила граала) майка ми реагира така:

"Какво е това и защо го носиш тук?"

"Трябва ми!" - отговарям сериозно и убедена в думите си. "Не го пипай и не го изхвърляй!"

Не знам дали наистина е приела много присърце заръката ми или е проява на майчинска (безрезервна) вяра във възможностите ми да стана конструктор, но това парче вече 9 години стои в един ъгъл на терасата на стаята ми.

Ето го:

Понякога го мяркам и дори не се замислям какво прави там и от кога е точно в този ъгъл. По-често изобщо не го забелязвам. Никога обаче не ми е минавало през акъла (за разлика от баща ми) да го изхвърля.

Преди няколко дена майка ми ме попита:

"Оная буца докога ще я държим там?"

БУЦА???!!!

Едва ли може да си представите възмущението ми и обидата на професионална основа, която трябваше да понеса.;) Буца?!

Майка ми едва ли си дава сметка каква революция е предизвикала появата на стоманобетона малко след средата на 19 век, когато градинарят Моние (запомнила съм го покрай Моне) си направил саксии от бетон, усилени със стоменени пръти).

Казах й, че ще му измисля приложение. Не виждах обаче за какво точно мога да го използвам, затова реших да го поукрася малко (на първо време).

Няколко цветенца, зелен конец и 5 минути....ни делят от резултата.

Ето го:

Майка ми вече няма поводи за недоволство, след като ще пие кафе насред цъфнала арматура.

Последва и предупреждение от моя страна:

"И като изсъхнат китките, да не вземеш да го изхвърлиш!" :))

Тя обеща ДА НЕ.

Мисля, че с тази си арт находка - "Китка росна, забодена на армировка" мога успешно да конкурирам ето този шедьовър

който снимах в един музей в Италия.

морето в книжка

2011-08-31T00:00:00.002+03:00

със сол поръсени букви

парещи пясъци между пръстите
(но на ръцете, прелистващи страници)

и крясъци на сутрешни гларуси
(чуваш ли)

вълни, поръбени с дантели от пяна
и ръждиви вериги на корабни котви

тежък дъх на водорасли (усещаш ли),
полепнали по срички от думи

...

2011-08-29T20:20:00.002+03:00

Това трябваше да е заскрежена роза. Мммм, умира да си прилича. Или поне такава си пожела поръчителката на отбелязката. "Ще ми нарисуваш ли, Миленка, заскрежена роза? Сънувах го". Да бе, пък Миленка сън не спа от вълнение.

Скърших й хатъра, още докато ми обясняваше как си я представя. Роза, казах й, може (колкото и да не ги харесвам), обаче заскрежена, ще ме прощаваш. Истината беше, че ми прозвуча ужасно трудно, никога не съм рисувала и едва ли щях да я докарам. И от какъв зор заскрежена?

Това словосъчетание "заскрежена роза" ми звучи толкова банално, като метафора "по default" в някой любовен роман.

И въпреки че е ужасно изтъркано клише, аз никога не бих пожелала някой да ми нарисува нещо подобно.

Сега се замислих, аз може би щях да си поръчам нещо по-засукано. Например кичеста хортензия, надвесила отрупани с цвят клонки и "вдишваща" от изпаренията на намокрения (с цел разхлаждане през августовски следобед) плочник. Или пък спяща под утринна октомврийска мъгла хризантема, а от вътрешната страна на листенцата й - колония от също спящи листни въшки. А защо не и кървавочервено мушкато, скрито зад бяло тюлено перденце на прозореца на стара къща и парченца "юфка" (от блажна боя) лющещи се от черчевето. Или нещо по-гръмко - пожълтял аспарагус в директорския кабинет на соц. предприятие. Ха, аспарагусът е познат и с името "Мъката на художника".:)

Измишльотини. Дано не се намери само някой да ме кара аз да ги рисувам.:)

А този пост предполагаше да се развие в съвсем друга посока...

...

2011-08-22T18:44:00.004+03:00

ПЪРВАТА ВЕЧЕР

Тя се събличаше пред мене.
А наглите дървета вън
чела в стъклата замъглени
допираха със звън, със звън.

Удобно седна, полугола,
ръце преплете след това
и виждам как кракът от стола
люлее се едва-едва.

И виждам аз как лъч витае,
прозирен, восъчно налят,
край устните й, над гръдта й –
пчела над нежен розов цвят.

Целунах ключицата бледа.
И ето – рязко прозвучал,
отрони се смехът в безреда,
смехът й чист като кристал.

Крака под дългата си риза
подгъна: „Виж я твойта цел.”
И в миг смехът й ме прониза
за опита да бъда смел.

Устата в дързост мимолетна
до клепките да се допре
успя. И тя глава отметна
назад: „О, тъй е по-добре!…

Но искам две-три думи… Нека…”
Аз я целунах по гръдта,
а тя усмихна се полека –
тъй даде ми награда тя…

Тя се събличаше пред мене.
А наглите дървета вън
чела в стъклата замъглени
допираха със звън, със звън.

Артюр Рембо
превод: Кирил Кадийски

...

2011-08-15T21:52:00.006+03:00

с черни пръсти от клони

и капки алена кръв вместо цвят

"...отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате като скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя си Катрин, която, като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях."

екстрактче: "Лошото време", Пол Гимар

картинка - черешоцъфтеж

Просто така

2011-08-14T12:22:00.002+03:00

Когато китайска роза цъфне на прозореца ти. В една неделна утрин. Или когато в друга някоя неделна утрин, разбърквайки горчивото кафе, приплъзваш поглед по табакерата с цигари на човека отсреща. Мислех си колко отдавна не бях виждала някой да използва табакера. Всъщност няма значение. Това са само неделни искрици от мисли, които блестят по едва забележимите вълнички на едно езеро...в парка.

Просто така, когато получиш неочаквано подарък. Какво лошо има в това да правиш и/или да получаваш подаръци? Просто ей така. Няма, нали?

Подарък като разказа - едно входящо писмо в електронната ми поща. Получих го преди няколко дена. Защо го споделям ли? Идва ми да отговоря: просто ей така.:)

Всъщност защо да се впускам в обяснения...когато мога да го споделя, просто ей така:

Любо Пенев и Обикновените въпроси,

които понякога си задаваме

- От кой отбор си?

- ?

- От кой. Отбор.

- Не знам. ЦСКА, защо?

- Точно така. Защо? Защо си от този отбор?

Какво те накара да избереш него?

Това е най-директното и неочаквано нещо, което ме е питала жена. Жена, която харесвам, но съм на мнение, че и след милион години няма да ми зададе такъв въпрос. Че изобщо ще ми зададе въпрос. Че такъв въпрос въобще може да съществува. Жалко, че беше насън. Понякога сънувам хора, които никога не съм виждал. Имат лица, използват непознат парфюм, казват неочаквани неща. Почти свръхестествено е. Когато се събуждам, върху мен се изсипва стотонен самосвал от съжаление, че никога няма да ги познавам.

Така стоят нещата с измислените хора. Задават въпроси, чиито отговори искаш да дадеш. Насън можеш да си позволиш да отговориш, без да се тревожиш от нищо. Подсъзнанието ти се опитва да те излекува от мълчанието.

- Първият отбор, от който бях, беше "Славия". После бях от "националния". Най-накрая се спрях на ЦСКА. Никога не съм харесвал "Левски". Просто не съм съгласен, че всички селяни са от ЦСКА, а всички софиянци - от "Левски". Нещата не трябва да стоят така, всеки има право сам да избира от кой отбор да бъде. Обикновено отговарям, че го избрах заради Стоичков. Нали разбираш, за да се издразнят, понеже едва говори.

- Но?

- Но беше заради Любо Пенев. Не вкарваше толкова и беше огромен като скала, с дълги крака, които изстрелваха топката като оръдия. Не се разочаровах и когато каза на всички да духат супата. По това време вече нямах намерение да сменям повече отборите. Просто свих рамене. Ако има нещо, с което съм съгласен за отборите, то е, че истинският мъж никога не се отрича от любимия си отбор. Харесва ми идеята отборът ти да е на последно място и да не можеш да направиш нищо, освен да страдаш. Все някой трябва да го подкрепя, дори в най-тежкия му час, нали така?

- Но?

- Но нищо. Знам, че не е никаква невероятна философия. С такава най-много да свършиш като клошар. Защо питаш?

Това е моментът, в който се събуждам. В тези моменти сънят е ярък и продължавам да живея според законите му, преди пеещите сфери на съвършения емоционален баланс да са рухнали и да осъзная, че всичко е било игра на въображението и неудовлетворението. Известно време се чувствам като лайно, че никога не ми хрумва да задавам на хората въпроси, които имат значение за тях. И съм гузен, че съм си позволил да бъда щастлив по толкова безполезен начин.

- Защо питаш, защо не те познавам, защо се намираме на този път на Витоша, който винаги сънувам, но никога не съм виждал, защо раменете ти са голи, защо си задавам глупави въпроси сам...прекалено ли е да се надявам, че за някой и аз съм непознат, който задава въпроси, които имат значение...какво ме попита, започвам да го забравям...

Какво. Ме попита.

2011

Благодаря ти!
(нищо лично с песента, просто ми зазвуча в главата първия път, когато прочетох разказа:))

В ешерско* настроение

2011-08-08T07:09:00.004+03:00

Когато отчаяно се опитваш да се вземеш в ръце (както "обичам" да ме съветват) и да разплетеш кълбото от объркани мисли.
И що? Те (за мислите става въпрос) вече са се настанили перфектно в идеално сферично тяло (за кълбото става въпрос), дори полагат старание да отразяват случващото се с теб и около теб. Би трябвало да проявиш уважение към този мисловен труд и единственото, което ти остава да направиш, е само да си връткаш кълбото насам-натам. Все ще се намери нещо сМислено да блесне с цялата си прелест на фокус.
Останалото може и да оставиш да се размива по стените на (кр)ъгловатия ти интериор от помисли, по-мисли и най-мисли.
Колкото и да го мисля, все си мисля, че от много мислене само се овъртам повече.

Когато имаш чувството, че се катериш безкрайно. По трудни и несвършващи стълби.
И толкова дълго ти се струва това изкачване, че моментът, в който ентусиазирано си стартирал, започва да избледнява - с по един нюанс на всяко стъпало, докато съвсем изчезне. И единственото, което усещаш, е нарастващото напрежение в бедрените мускули. После вече и това не усещаш. А само чуваш туптежите на всяка изморена клетка, блъскаща в ритъма на препускащото ти сърце. Е, спокойно може да се отдадеш на тая симфония от физиологично-анатомични звуци и да забравиш колко далеч е краят. Туп-туп-туп...че то и при слизане е долу-горе (може и горе-долу, обаче докато гледам картината не мога да преценя кое е по-състоятелно, май е без значение) същото. Пак може да изпаднеш в туптупкащо състояние. Зависи единствено от темпото, което си налагаш.

Когато тъкмо си решил, че си се научил да летиш (полека само съвсем да не излетиш) и...
От толкова стремеж да се издигаш нависоко обаче, да размахваш волно криле (окрилен от чисти идеали), оказва се, че така си се омърсил (по-вероятно от чужди "чисти" помисли), направо ти е черно (по крилата) пред очите, че ти идва да се спуснеш стремглаво надолу и да се гмурнеш в други води. Хах, успех. Дано да можеш да плуваш.

Е, добре де, тогава ще си съградиш мостове. Аха, така ще да е. До момента, в който осъзнаеш, че мостът**, на който смело си стъпил, няма да те отведе никъде.

И?

Е и? Е пак си в ешерско (настроение) състояние.
Пак не знаеш започваш или приключваш нещо. Ще слизаш ли или ще се качваш. Ще летиш или ще падаш. По-добре и да не го мислиш. Врътваш си кълбенцето (ето, че пак се върнах в началото) и си избираш състояние (от което евентуално да започнеш). Е, може да се наложи и да се върнеш малко назад. Просто посоката на движение никога не е една. Останалото са илюзии. Така де, няма аз да я откривам топлата вода.

*несМислени анализи по картини на Ешер, инспирирани от лични поМисли (в овъртяно от мисли състояние, докато си търся подходящ фокус).
** Разбира се, ама как по-подходящо да кръстиш подобно "съоръжение", ако не Half Bridge of Hope.

На юли утрините...

2011-07-31T20:28:00.002+03:00

... все са кратки. Не, не измерени във часове. Живеят много, много малко. А в остатъка от своя дневен път изчакват мълчаливо слънчевата смърт.

Най-живи са минутки след изнизващото се гъделичкащо розово на изгрева. Тогава събуждат се под светло синьо. Понякога е с лилави нюанси, настръхналo от студ. Дълбоко дишат сред капките роса, пулсират лудо в хладни вени.

Затуй и срещат слънцето до болка изморени. В дихание без цвят изпръхват. В капан от парещи лъчи издъхват.

Снимки на книгоразделителя: Terra. Много благодаря! Прекрасна си:*

3

2011-07-30T01:53:00.004+03:00

като за трети пост на месеца

вдишвам...(дълбоко)

и толкова живо

мразя края...

хм, заглавието има нужда от по(д)правка...последна (целувка)

а наКрая...тотално омазване с мармалад и една перлена огърлица за разкош...
и ще се пръснат по перваза перлите точно тази нощ...

С тел и дунапрен

2011-07-15T00:06:00.003+03:00

слънчогледът гледа мен.

Е, поне малко би трябвало да прилича на слънчоглед. Много важно, че е правен от кухненски инвентар. С повечко въображение може и да се класира за гледаща слънцето растителна култура.

Ползвах домакинско телче за почистване на съдове и дунапренена кърпа. Не знам кое е по-правилно да употребя - "кърпа" или "гъба", предвид малката й дебелина от около 4mm.

А слънчогледовите поля са най-красиви по залез...(между другото само споменавам). То пък "другото" все едно блести със сериозно съдържание. Но блести с метален блясък.;)

може и без завивки тая нощ, че е горещичко...

цветове

2011-07-02T13:45:00.007+03:00

Сънувах розови облаци. Меки, огромни, със златни оттенъци. Усещах студеното лилаво в ноздрите. От лавандуловото масло, с което натривам ръцете си преди лягане. Потъвах в гладкото синьо на чаршафите и протягах крайници в стремеж към спокойно зелено.

Събудих се в сива кутия. Сред капки от дъжд по прозорците.

Направих си черно кафе и се сбогувах с жълтата нощница. Сложих си избелелите дънки и черна риза на сиви цветя. Начерних клепачите трескаво. Обух си старите черни сандали със сиви метални капси.

През целия ден писах скучно, безцветно и стегнато. Не украсявах фразите. Драсках механично със сивия молив.
На второто черно кафе за следобеда чух: "Ама днес си много "умряла". Отвсякъде си загубила цвят."
Усмихнах се и отвърнах: "Ти забеляза ли колко беше красива дъгата над блока отсреща?"

триптих за слънцето

2011-06-29T22:08:00.006+03:00

* пожелаващо "лека нощ", докато разлива последната си топлина в сърцата на уличните лампи

* смигащо закачливо за "добро утро" зад мръсния прозорец на нощния влак Варна-София

* оцветяващо топло, дори и през студен февруарски ден

което без значение какво е, не бива да вижда сълзи

Рожденият ден на Капитан ЕЛевасьор

2011-06-25T10:59:00.007+03:00

Слънцето бавно потапяше огнения си диск зад морския хоризонт. Морето в залива Desconsiderado* беше спокойно и не обещаваше нищо интересно за вечерта.

Няколко часа преди това корабът El Deseo** беше пуснал котва, а на палубата му вече кипеше трескава подготовка за предстоящото тържество. Щяха да изпратят още една годинка от живота на Капитан ЕЛевасьор (а как щяха да посрещнат изгрева, все още беше загадка).

Капитанът заслужено си почиваше. Точно беше приключил с деветото за деня лъскане до блясък на палубата. (Държеше много на тази бляскава подробност, не толкова от хигиенични съображения, колкото да има подходяща повърхност, в която да оглежда русите си къдрици, докато разхожда гордата си осанка). Лежеше в хамака си, провесен между две от корабните мачти и лениво се полюшваше. Вписваше нещо в дневника си, докато с другата ръка скицираше морските си подвизи. С пръстите на краката прелистваше страниците на дебела книга, към която периодично пращаше разсеяни погледи.

Изведнъж, привидно невъзмутимото му спокойствието, беше нарушено от странен шум. С дясното си ухо долови пърхане на криле. (В лявото пърхаха музикални трели). Повдигна глава отегчено и с крайчеца на татуираното си с две звездички око забеляза спускащия се над палубата орел. Птицата кацна върху корабния парапет и морно прибра 250 сантиметровите си крила. В клюна си стискаше свитък с красива панделка. (Последната вече се беше пооръфала малко, предвид дългия полет). "По дяволите, модерните технологии" - помисли си капитан ЕЛевасьор. "Защо никой вече не праща писма в бутилка?". (Капитанът нямаше как да знае, че адресантът му е заобиколен от всички страни от суша).

Преглътна раздразнението си, изправи се и с неохота разгъна писмото:

Щастлива усмивка плъзна по лицето на капитана и неочаквано чувство на радост изпълни гърдите му. "Значи не ме е забравила", помисли си той и даде знак за първия тържествен салют за тази вечер.

Честит рожден ден, Ел!!!

Да си ми жива и здрава!

Забележки:

* необмислен (превод от испански)

** желание (превод от испански)

Прототипи на героите:

Капитан Левасьор и Мадлен, из Глава XIV: "Подвизите на Левасьор" ("Капитан Блъд", Рафаел Сабатини)

P.S. Точно пуснах постчето и видях, че Ел си има подарък колажче от Руми с подобно корабче и флаг с оченце. Руми, не съм ти откраднала идеята, ама явно всички свързваме Ел с това.:)

(с)татус: пост 50 за тази година

2011-06-23T18:39:00.004+03:00

Вчера наблюдавах в автобуса една девойка, която имаше татуировка на гърба. Цвете някакво, оприличих го на лилиум. Ужасно грозна и нескопосана татуировка. Даже и дете в трети клас щеше да го нарисува по-хубаво това цвете. Та се замислих, след като си решил да си правиш нещо, което на практика си е вечно, освен ако не си причиниш второ издевателство над кожата с цел премахване, то направи го (да ти го направят) поне както си трябва - красиво, изпипано, майсторски. Аз съм виждала татуировки направо произведения на изкуството.

Докато я наблюдявах, мислейки над този незначителен проблем, си припомних, че и аз имах залитания по едно време по татусите. Първо исках да правя (е, и сега искам), после исках да се татуирам. Имах и конкретна идея - един красавец като тоя от рисунката, но в полет. На гърба, на дясното рамо. Отчитайки факти от друг мой опит "този път наистина тази обеца е вече последна", мислите ми за татус само прелитаха в съзнанието ми, без трайно да се загнездят. Въпреки че двете неща според мен нямат много общо, освен, че често споделят няколко квадратни сантиметра на някоя табела: "татуу ЕНД пиърсинг" (тил ди ЕНД) :).

Чувала съм от хора с татуировки, че водело до пристрастяване. Е, ако към това добавя и страстта си към грабливите птици, току-виж вече цялата да бях в перушина.:) Хайде, няма нужда. Освен това, докато обеците мога да си ги свалям, когато си пожелая, то точно тази перушина едва ли ще падне сама. Никакъв шанс. А и няма какво да се баламосвам, едно такова татуиросано рамо си изисква сериозна и постоянна поддръжка. Физическа имам предвид.:)

Както и да е. Размисли(х) разни. В крайна сметка, с татус, без татус, всеки е свободен сам да избира статуса си.

Полупразната стая...

2011-06-18T11:46:00.005+03:00

...в която още се усещаше миризмата на прясно лакиран дъбов паркет.

Седеше на пода, с глава отпусната върху матрака и пушеше. Един матрак, няколко книги по пода и купчина дискове. Толкова празно и в същото време изпълнено с живот. Нейния живот. С всяка цигара разпалваше по един спомен. А сивите нишки цигарен дим рисуваха образи в тъмното. Усмихваше се, после натъжаваше. Мечтаеше, после искаше пък да забрави. Колко дълго още? Докато напълни пепелника? А после? Изгрев, нов ден...нов живот...Трудно се обръщаха нови житейски страници. Искаше още малко да остане на сегашната, да я чете бавно, да се връща и да препрочита. Сигурно затова вече с часове слушаше все едно и също.
Точно това изпълнение на "Chi Mai":

И ако трябваше да бъде честна, поне пред себе си, този път много се страхуваше. Страхуваше се да прелисти. Ако можеше да задържи още малко изстиналите вече юнски слънчеви лъчи.

* * *

Последна цигара. Сивите нишки се сливат със сумрака. Слънцето скоро ще изгрее. Оставаше да си представи само още едно нещо. Не го усети по залез - аромата на цъфнали липи. Който никога не е бил по-силен от времето, когато беше дете, а баба й я караше да бере липов цвят. После го разстилаше да съхне върху бяло платно. В една друга полупразна стая...

... с аромат на цъфнали липи.

Много НЕ-та и малко от НЕТ-а

2011-06-12T12:40:00.008+03:00

Не обичам портокали. Не че не ги ям, но много рядко.

И портокалов сок не обичам. Но не ми пречи да направя, особено при думите: "какоууу, ай да ми направиш едно сокчИ".

Първият ми опит да направя захаросани портокалови корички беше неуспешен. Втори не последва. Не защото се отказвам лесно. Напротив. Но знам кога усилията за нещо не си заслужават. А и не обичам такива корички (споменах ли;)).

Не съм чела "Портокал с часовников механизъм". Не се и трогвам обаче от факта, въпреки че биологичният ми часовник си върви все напред и не се забавя.

Съжалявам, когато някой не може да си помогне сам:

Но за тези няма и как да се притесня. Едно, че не са по вкуса ми, а и не ги бях чувала до преди малко.:D

Но факт, на много щуротии може да попаднеш в НЕТ-а и то предимно, когато търсиш нещо на другия полюс (като тематика), плюс това ти трябва спешно. (Имаше нужда тук от един п(о)люс сред толкова отрицания).

Обаче на фона (естествено в ориндж) на всичките НЕ-та, изобщо не съм негативно настроена.:)

Така че, хубава неделя!

:)))

@@@@@@@

2011-06-09T19:28:00.001+03:00

Джон Лорд днес става на 70 години.

Начело е в личната ми класация от гениални музиканти.

Има защо

А това май ми е най-любимото. Абе, "май" направо може и да се пропусне. И без това е юни.

а най-любимо тук ми е "влизането" на барабаните в 3:11

Манастирски импресии

2011-06-04T19:04:00.009+03:00

За скромното си съществуване, което пък за сметка на това е пропито с дълбок смисъл, не мога да се похваля с кой знае колко интересни факти, събития, посещения на впечатляващи места и забележителности. Забелязала съм обаче, без да имам забележителен талант за това, че когато най-малко очакваш нещо (по-скоро изобщо не го очакваш, защото хал хабер си нямаш), то се случва. Дето се казва, хабер получаваш.

Та така се случи и с мен преди две години в един майски следобед, когато едно телефонно обаждане (не от папата) ме изпрати за две седмици в католически манастир.

В случай, че някой изтръпва от изненада (вероятно не) или пък тръпне от любопитство (по-вероятно), бързам да внеса яснота, че не става въпрос за истински манастир (или поне масовата представа за него), нито пък съм се замонашвала.

В Тоскана има манастири, които отдавна не са това, което някога са имали шанса да бъдат. Пригодени са за туристически цели, нещо като хижи, пансиони или каквото там си харесате го наречете. Един вид доста по-евтин хотел за туристи.

Та, в нещо подобно прекарах две изключително различни, забавни и много интересни седмици.

Впечатления - в снимки и думички: (След написването на черновата забелязах, че не са никакви "думички", а цял богословски трактат. Може и да не се чете надолу)

Изглед на манастира от вътрешната страна (откъм градинката в задния двор). Не че имаше преден. Влизаше се директно от улицата.

Част от интериора. Коридор - мноооого тих и прохладен.

Стаята за телевизия. Телевизорът не се вижда, но дистанционното е прилежно поставено в ъгъла на масата. Всичко в тоя манастир заемаше точно определено място, по специален начин.

Най-обикновена тосканска градинка - алейки с чакъл, делви с китки, бамбуци и зелени портокали.

Навсякъде много цветя.

В дъното се вижда една монахиня - филипинка (всички бяха филипинки). И само се усмихваха. Е, говореха си и разни работи, ама като не ги разбирам и аз само се усмихвах.
Всъщност бяха много симпатични и мили жени.

Чак ми става съвестно, сещайки се как се хилих веднъж, когато една от тях влетя в двора с една малка количка.
За това се бях сетила тогава

Снежанка и 9 джуджечковци. Защо бях там, подрени така ритуално, че и двама бонус, остана си загадка. Може да има връзка с декоративните градински джуджета, но повече щеше да пасва образа на Пепеляшка, понеже заключваха манастира в полунощ. Малко кисели ставаха ако им се развъниш след тоя час да ти отворят.

Масата в дъното - маса за обяд. Както и тази на преден план (добре де, вижда се стол, но има и маса:)).
Обяд - макарони. Всеки ден.

И стаята, която споделях с едно момиче от Румъния.

Общо взето с тези две легла се изчерпва обзавеждането. Имаше и една маса на мястото, от което е хванат кадъра.

Едно от нещата, което силно ме впечатли на това място, беше чистотата. Изключително чисто. Монахините чистеха по няколко пъти на ден. Сменяха спалното бельо през два дена, а кърпите в баните мисля, че сменяха два пъти на ден.
Оправяха леглата по техен си специален начин. Изобщо не се и постарах да се науча като тях. То както и да си го оправех, те минаваха след това и се почваха едни подпъхвания оттук-оттам, приглаждания, нагаждания...абе, ръководство с подромни схеми си трябва за тая работа.
(Това, което се вижда на снимката не е по техен тертип. А леглото с висящата накриво покривка не е моето.)
И обувките ни подреждаха. На втория ден вече се бяха ориентирали чии обувки на коя от двете са и ги поместваха в редици: кецове, кецове, сандали - до моето легло и сандалки, чехлички, сандалки, чехлички - до нейното.

Може би най-приятното нещо, като запомняща се емоция, беше събуждането. Ставаше се рано, за да не се пропусне закуската от 8 до 8:30ч. Но доста преди този час (между 6:30 и 7)се събуждахме от песнопения. Монахините се събираха рано сутрин в параклисчето на манастира и пееха. Гласовете им се разнасяха из цялата сграда и на фона на тихите все още улици звучаха много мистично. Честно казано не съм предполагала, че ще е толкова приятно да чувам нещо подобно, докато лениво се разделям с последните си минутки сън...и ме побиват хладни тръпки от нахлуващия все още свеж сутрешен (юлски) въздух.

Колкото за добиване на известна представа за сутрешните песни. Много кратко, но едва ли на някой ще му се слуша целия репертоар.:) :

Е, едва ли пак ще отида на подобно място, но и не искам. Все пак трябва да се даде възможност и на други случки да си минат по предначертания път.:)

Тя

2011-06-02T22:57:00.000+03:00

Щукна ми днес да си погледна статистиката на блога и да видя коя е най-преглежданата публикация за цялото му съществуване. С изненада (за мен голяма) установих, че това е Тя.-995 преглеждания.

После реших да се върна година назад и да видя какво съм публикувала в тоя период на миналата година - друга Тя.

Тази пък Тя визуално си кореспондира с новия голо-русалчест пост на Ел.

Докато разглеждах картинките от него, си дадох сметка, че напоследък ми действа много болезнено разглеждането на хубави рисунки...

предполагам защото не рисувам, а понякога изпитвам силна нужда да го правя...

Е, докато пак прорисувам, остава другата Тя - музиката
(ама това си е голата истина [Тя/жена])

Рози

2011-05-30T20:47:00.001+03:00

Колкото ти душа иска. Толкова, че да се трогнат и такива непочитатели на това цвете като мен.

Предполагам, че съм се размекнала заради упойващия аромат, който се разнасяше в радиус от няколко метра.

Тази беше като божур. А аз почти я хванах в контражур.

Тази прилича на таралеж в пламъци. Не че съм виждала, но си представих.

А тия все едно съм си откъснала от градината на някоя английска аристократка, докато тя е пийвала следобедния си неделен чай. Аз разбира се, къде съзнателно, къде не, съм й отказала маслените бисквитки и чая.

Всъщност цялата ми еуфория беше заради лилавите рози.

Малко спаружени, но и аз не бях много свежа в неделя по пладне.

Една роза специално за Ева

и една за Лина

с благодарности към двечките за наградката.:)

ПП.Малко съм обидена на Май, че не ме остави глътка въздух да си поема. Освен това изтече като река...а аз типично в мой стил проспах жълтата вода...

разпиляно

2011-05-25T23:18:00.007+03:00

В този блог картинката откъм публикации е меко казано неопределена.

Когато преди година и нещо създадох блога, първоначалната му идея беше тук да се публикуват основно хартиените ми "творения", затова му лепнах и това гръмко име. А то всъщност си е доста простичко - от хартия и първите букви на името ми.

Покрай картичките изпубликувах и доста лични неща. Има и публикации, които нямат нищо общо с рисунки, хартийки и шаренийки.

От доста време вече не се занимавам активно с изработка на каквито и да било крафтърски продукти. Нямам време, а най-вече и желание. Нежеланието от своя страна, съчетано с малко объркации в личен план, наведоха на мисли за затриване на блога. Е, не го направих, което не означава, че все още не си го мисля.

Понякога обаче имам необходимост да пиша. Може и два реда да са, но мисълта, че си имам мое местенце, където мога да ги споделя, някак успокоява. А и не искам да прекъсвам връзката с вас. Блогът не се чете от много хора, а молкото, които го посещавате, надявам се не съм огорчила по някакъв начин.

Засега съм решила да не го ликвидирам. Но няма да си направя и друг. Имах и подобни мисли. Нямам определена линия, която да следвам. Тук ще (пиша за/показвам) всичко, което преценя, че мога да публикувам (голямо обяснение, няма що). Блогът и без това е в категория "личен блог" в TBL, така че мога да си публикувам всичко, което ЛИЧНО аз си преценя.:)

Ще трябва да му сменя и името...

Лека нощ.:)

За книгите

2011-05-24T01:32:00.016+03:00

Хоп, скачам и аз в новата щафета, но с по-големи подскоци и ще попрескачам. Ламот и Графинята вече са писали в 30 въпроса за книгите. Ще понапиша и аз малко, но в по-съкратен вариант.

Предварително моля за извинение, че няма да отговоря на всички въпроси и ще приложа избирателна пропускливост, но ще заложа само на тези, за които мога да дам категоричен отговор. Все пак не искам да съм подвеждаща.

Директно пропускам въпросите с най-любима и най-омразна книга, поради гореспоменатите причини.

Всички останали въпроси може да видите при тях.

Любима книга от детството: Без да се замислям "Двамата капитани" на Вениамин Каверин. И вероятно толкова силно впечатление ми е направила, че отново без да се замислям мога да дам същия отговор и на Книга, която промени живота ви. Не в буквален смисъл, но често се сещам за нея, което означава, че е оставила трайни следи.

Книга от любим автор: съвсем първото, което ми изниква -"Демиан" на Херман Хесе.

Книга, която описва живота ви: Все още преговарям с няколко издателства, но от никъде не искат да ми издадат мемоарите. Не че не съм била добра колкото Артър Голдън, просто фирмена политика. Затова не мога да споделя и работното заглавие.:P

Но има една сцена, направо си бяха няколко глави от романа на Керуак "По пътя", които сякаш разказваха период от моя живот. Невероятно беше да го чета. Дори и сега се усмихвам.

Първата книга, която си спомняте да сте чели: Не беше съвсем книга в общопознатия смисъл на думата. Бях много малка, не ходех на училище, но вече ехеееее как завидно сричкочетях. Получавах едни руски списания "Миша" (за години преди да мина (под) на "Дъга"-та говоря), та в средната част на тези списания имаше няколко страници, които си откъсваш и сгъваш по посочените пунктирани линии и получаваш малка книжка. Всяка книжка - детска приказка. Та тях се опитвах да чета. Където български, там и руски, все е кирилица.

Най-дебелета книга, която сте прочели: "Бурята". Няма пък да кажа "Властелинът...". :P Но май Той е по-дебел от Нея. ;)

Има и въпрос за най-тънката. Под 500 страници ли е изобщо не си губя времето да чета даже и заглавието.:P

Книга, която сте прочели най-много пъти: Като дете - "Хайди". Беше нещо като ритуал в първите дни от всяка зимна ваканция. И до ден днешен като наближат коледните празници и се сещам за нея. В по-осъзната възраст - "Германия мръсна приказка", мисля 4 пъти за два дена. Понякога препрочитам отделни части от книги.

Любимата картинка от книга от детството: Всички биографични книги за художници имат страхотни картинки.;) Най-обичам шарената гланцирана част в средата на книгата. Сещате се, с много картин(к)и.:)) И илюстрациите от една книжка с приказки на Виталий Бианки.

Любима книга, прочетена в училище: Разказите от "Ако можеха да говорят". Сега се сещам, че и тях съм чела неведнъж.

Любима нехудожествена: например "Theory of Bridge Aerodynamics". Изобщо всичко де що е стоманено, премостващо и "имащо късмета" да го брули вятър, е в категория "любими". (ха, това с кавичките на любими е малко двояко:)).

Последно прочетена: "Хилендарският монах" на Талев.

Книга, която четете в момента: "Конски гамбит" на Уилям Фокнър. Мисля до 4-5 дена да обходя цялата (поредица) "Галактика". :D

Книга, която обичате да дискутирате на кафе: Кафето не е досатъчно вдъхновяваща напитка, не и за тази цел. Но на чаша-две бяло вино с (не)удоволствие бих разнищвала любовите на д-р Юрий Живаго.

Книга, която планирате да прочетете: Понеже споменах "Бурята", срам ме е малко, че не съм чела и другите от трилогията на Цончо Родев - "Тътени" и "И стана ден". Та вероятно това ще да е. И разбира се книгата, която съм започвала най-много пъти (и станах вече за подигравка на домашните люде) - "Души в окови" на Съмърсет Моъм. Е, не ми се получаваше досега.

Честит ви ден на българската книжнина и култура! И да четете повече книги, не блогове.:P

За Маги и лилавото с любов

2011-05-22T10:31:00.009+03:00

Нещото, което много малко ме интересува и далеч не е обект на моите вълнения, са модните тенденции. Изобщо не съм в час с актуални цветове, кройки, модели, коя "звезда" направила сефтето с някой моден "бисер" и после всички ученички са вече в "униформа" и други подобни щуротии. Е, естествено, че като движиш из улиците на "модерен" град, щеш не щеш прихващаш някои новости. Или поне се ориентираш относно хитовете за сезона: "едва стъпвам и въпреки, че съм потенциален пациент на ортопедията, глезенът ми е просто убийствен" или "в областта на ханша пет клетки от тялото се борят за едно място, но не изглеждам ли по-слаба" и т.н. и т.н., да не ставам прекалено обстоятелствена.

Подбирам дрехите си винаги първо с идеята за удобство и разбира се да отговарят на темперамента ми. По отношение на последното, няма какво толкова да подбирам, то идва от само себе си, непринудено и естествено. Държа на добре комбинираните и стилово, и цветово дрехи. То не че като се носиш само в черно (дънки, тениска, кубинки, рокерия, че и коса [която по рождение си е почти черна, що ми трябваше тогава да я тъмня още]) и целият ти аутфит крещи като Том Арая на концерт, има много какво да съчетаваш, но и в този си период съм била стилна, направо желязна.;)

Не ме подмина и гръндж модата, когото барабар с целия арсенал от карирани ризи и скръпкани джинси ("скръпкани"-моя думичка = Съшити с КРЪПКИ), имах и няколко включвания с шар(ени)мантни поли и рокли, които стигаха до глезените, че и по-надолу - стил "волна девойка от лятото на любовта". Това за полите и роклите неслучайно го отбелязах, че са рядкост в гардероба ми.

Е, като отминат подобни тийн страсти и вълнения и не гледаш на облеклото си като ключов елемент в изразяване на собствения си мироглед (доколкото имаш някакъв, който заслужава да бъде натрапван), гардеробът ти придобива по-различен вид, а се сещам и за един човек, който би употребил думичката "нормален". Обновява се, появяват се и други стилове и цветове. Тогава пък няколко цвята се славеха с надмощие (в редиците от закачалки и по етажите от рафтове), почти до степен маниакалност-зелено, бордо и лилаво.

Та, всичко що изписах беше за лилавото.
И за Маги, разбира се. Все пак постът е посветен на нея, макар в уводната част (прекалено дълга и досадна за увод според мен) да не става много ясно.

Маги ми изпрати подарък - изработени от нея картичка и брошка, старателно опаковани в много сладка кутийка, също нейна изработка. А това, което допринесе с още няколко (лилави) нюанса към трогването ми, беше цветът. Маги явно е чела доста добре между редовете, когато коментирайки наляво-надясно ( по принцип и така си пиша-отляво надясно), съм споменавала колко обичам лилаво, запомнила е и е избрала точно този цвят за нейните творения, сега вече мои притежания. Happy.:)

И за да видите колко добре ми стои брошката (скромност ли?), веднага се намърдах в скафандър. Употребявам тази сфръскаща думичка с гръцки произход за всичко различно от дънки и тениска (почти).

Маги, огромно благодаря за този подарък. И за изненадата (тя знаеше адреса ми и не бях своевремeнно предупредена).

Много, много ме зарадва.:) БЛАГОДАРЯ!

Този пост определено си плаче да бъде озвучен с нещо лилаво. Но няма. Реших да е нещо, за което се сетих покрай предния си пост и оттогава не излиза от главата ми. Стържи една китара...просто ми пречи да мисля. Не че аз мисля с главата си де, но все пак.;)

Маги, чувствай се специално поздравена.;)

Целувка с майския дъжд

2011-05-20T19:29:00.007+03:00

Писах, писах, писах, накрая всичко изтрих.

Цялото (не)писане беше, за да разкажа колко обичам през Май разходката след дъжд под цъфнали кестени (най-добре преди залез).

Когато капчиците дъжд целуват нежно на кестена цвета, а пръските вода превръщат се красиво във дъга.

Опитах да направя и капчици дъжд.

Преди изгрева...

2011-05-14T21:24:00.004+03:00

... когато сънят иска да напусне топлoто легло много преди тялото да е готово за това.

Напоследък ми се случва често. Отварям очи в ранните сутрешни часове без познатите сънливост и "още 5 минутки". Дори и да не погледна часовника, знам, че е между 4:30 и 5. За всеки случай проверявам, взирайки се в тъмното - 4:50. Почти знам какво ще последва, но се обръщам и затварям очи. Не става. Още едно преобръщане и поредното "не". Поглеждам -5:15.

В подобни моменти се сещам за една мисъл на героинята на Блага Димитрова в "Пътуване към себе си": "През безсънните нощи човек най-бързо узрява. А щастливците с дълбокия сладък сън си остават за дълго деца."

Да бе, с моята инсомния досега да бях достигнала просветлението на тибетски монах, хапвал 100 години по три зрънца неолющен ориз на ден.

5:25 - мисълта за кафе повдига и духа, и тялото ми.

5:45 - вече съм до прозореца с чаша в ръка - почти задължителен сутрешен ритуал.

Грозни черни силуети на блокове стърчат на фона на тъмносиво небе. Поне от някъде да се процеждаше златиста светлинка, обещаваща топъл и розов изгрев. Още едно "не". Глутница кучета се суети около кофите за боклук. И още няколко нюанса сиво. И това ли е, което заслужих за нежеланото ранно ставане?
Що не взема да се пренеса някъде другаде?

Например в Кавала, преди изгрева.

Прекарах там известно време в един апартамент, разположен на хълма над залива. Прекрасни летни дни.
И тогава се събуждах рано сутрин. Ах, колко обичах да изляза боса на терасата, да усещам под стъпалата си стопления вече мраморен под, а погледът ми да потъне в морето - гладко и спокойно. Да вдишвам дълбоко тежкия и влажен въздух, за да усетя мириса на море. А то сякаш е цялото за мен в тоя ранен час. Нищо, че по повърхността му са накацали кораби.

Снимката (взета от гугъл) прилича повече на залезна, но много се доближава до картинката от моите спомени. Моите 15 минути преди изгрев, преди да са се събудили другите.

:: :: ::

Наизвадих гръцките си съкровища, подбрах друг музикален фон и си сглобих свещничета.
Ха, Ел, май си права, като казваш, че си търся повод да запаля нещо.;)

Тия светещите две свещички са като очите ми, когато се ококорят по никое време посред нощ. Приличат и на яйца на очи, ама с фосфоресциращи жълтъци...като светещ планктон.:)

ПП. Благодаря на всички, които отделихте време и оставихте коментари под предния ми пост. Той беше доста личен и от коментарите ви ми стана много мило. Успях да ги прочета, но нямаше как да отговоря заради проблемите с блогър. А още повече съжалявам, че част от тях не се и запазиха. Но от всички си запазих по една усмивка.:)

Люляково време - спомени и аромати разни

2011-05-11T20:02:00.010+03:00

"Над Ловеч слиза синя вечер

и сини люляци цъфтят,

и уморени стихват вече

горите, Осъм и градът."

За пръв път отидох в този град преди четири години. През вечерта на едно люлякова време -11.05.

А на 12.05 имах късмета да се прибера жива след претърпяване на злополука.

Интересно нещо е човешкото съзнание.

Тогава изхвърлих кецовете и дрехите, изцапани с кръв, а запазих портфейла с петна от бензин. Не знам защо.

Преди да започна да пиша го изрових от едно чекмедже. Беше най-отвътре, на дъното. Първо го помирисах. Странна смесица от канцеларски материали, стара кожа и ванилия. Завъртях го в ръцете си и с изненада установих, че бензиновите петна са избледнели, почти до изчезване.

Май така става и с някои спомени. Неприятните моменти се забравят. Всъщност не се забравят. Заключват се в други чекмеджета на съзнанието. Често затрупани от ненужни и незначителни неща. Някои аромати са перфектния ключ за подобни "съзнателни" ключалки.

Не е обаче люляковият аромат, този, който отключва спомени от онази майска нощ. Но още си спомням миризмата на един мехлем...

* * *

Напоследък не ми се рисува. Досадно ми е. Като погледна кутията с моливи и сякаш виждам непозната, неканена гостенка, настанила се трайно върху бюрото, за да дразни всичките ми сетива, въпреки че все още си обичам аромата на моливи. А поредния бял лист, който измъквам от едно друго чекмедже, сякаш ми казва: "Върни ме обратно, запази ме чист и гладък. Така ще е по-добре."

И въпреки това, заради хубавото люляково време, снощи се помъчих малко.

А и бях обещала на Кари.;)

Люляка ли. С какво асоциирам неговия аромат.

С книгата "Корона от тръни" на Стефан Груев.:)

Беше горещ майски неделен следобед. Четях книгата в една прохладна стая, до мен имаше огромна ваза с натопени люлякови клонки, които упойваха със силния си аромат. Буквално.

Интересно нещо е човешкото съзнание.

КартофскоТО вдъхновение

2011-05-06T21:10:00.017+03:00

Много обичам да беля картофи. Изобщо не се шегувам. Като си започна от единия край и старателно, спираловидно, за да го обеля на колкото се може по - малко лентички.:)

Така мога да обеля килограми. Е, стига да имам време. А докато си беля, освен, че мисля за хиляда глупости и слушам примерно то(то)ва, ми идват и други идеи на ума.

Например картофени свещници.

За два свещника е нужен само един картоф (средно голям). Режа го през средата (напречно), издълбавам двете половинки, подравнявам дънцата, връзвам по една пандела, за да са по - изискани и еТО:

Успешно имитират дървени свещници и създават много уют.;)

За да не отива нищо напразно, свивам една роза от картофените обелки. Забождам й дръжка от такава на краставица, а от обелката на последната правя и листенцата.

Слизам в градинката пред входа, за да снимам белите ириси, на които от няколко дена съм хвърлила ирис,

паля свещичките и...така..

Благодаря, Тони!

2011-05-03T21:22:00.014+03:00

Нещо, което трябваше да направя отдавна, но съм си доста захлупена. Простено да ми е.

Вкуснотийките от първата снимка (тези от лявата част, за вкусовите качества на продукта от дясната страна не мога да дам оценка) получих от Тони за Великден. Тя беше толкова мила да ми изпрати колетче със сладкиши, а аз толкова загубена в родната провинцията, че стана едно леко разминаване на куриерска основа, но в крайна сметка козуначените пиленца кацнаха съвсем, където си трябва.:)

Ха, и не само пиленца. Имаше и един разкошен козунак, за който положих огромни усилия да изфотя, колкото се може по-апетитен.;)

В тоя ред на мисли, да ви питам кулинарите, вие всички и фотографи ли сте? Идеално ви се получават всеки път снимките, а и нещата, съдейки по това, което получих.;)

Моята нощна снимка не е май много за пред хората, но пък умело съм замаскирала изчоплените от мен зони.:P Пояснение: като видя ядки върху сладкиш, не отговарям за действията на пръстите си.

Тони, чуден беше козунакът!
А пиленцата - уникално забавни:)

И сега като ги гледам тия фтиченца, накацали по пъстрата ми покривка, сещам се за едно парче (музикално, не козуначено ;). Сега ще потърся.

пауза, търси...

намери:

Тони, много благодаря за прекрасния подарък! Благодаря за страхотното отношение и жеста! Както вече ти казах, много ме изненада и трогна. Благодаря ти! :)

( и извинения, че така се получи малко географско разминаване...;))

P.S. Пиленцата бяха повече от 4, но само толкова се вредиха за фотосесията.

Май

2011-05-01T01:09:00.007+03:00

През април цъфнаха ябълките. Че даже и на прецъфтяване го докараха.

Но кой да ги забележи тия дребни подробности. Отчаяно търсих други неща...уж "по-големи" и "стойностни". Какви? (Явно не съм ги намерила). Губех се в мисли, губех надежда...и сили, и вдъхновение. А всичко май е вече отдавна изгубено!?!? И април е вече зад мен и ми се губи...мина тоооолкова бързо. А май...

май ще е с аромат на ябълки... зелени и кисели.

Хм, имаше (май още ги има) една поп-рок група с ябълково име, хърватска май беше.

Като първи пост за май, май това беше.

Обещано - изпълнено

2011-04-21T14:08:00.004+03:00

В началото на годината, някъде тогава и тук, включвайки се в блого играта "Предай нататък", поех ангажимента пред коментиралите поста, да им изпратя ръчно изработени от мен подаръци. Още тогава си давах ясна сметка, че в един момент (отсега нататък) няма да имам възможност да направя подаръци, затова се понапънах в рамките на месец-два, за да изпълня обещаното.

Комплектите, всички вече показвани,

съм изпратила, а и всички са получени. Много се надявам да съм зарадвала получателите им.:)

И сега, спокойна вече мога да се пенсионирам.;) Пък и понатрупах повече от година стаж като блогърстващ крафтър.:)

Между другото, мога да се отдам на други хобита. Например гобленарство, цветарство, дърворезба или пък гравиране върху високоякостна стомана. :D

Живи и здрави до следващото "Здравейте, отново! :)"

Недооценен е май тоя музикант.?! Но пък за моите уши винаги е бил много ценен.:)

Сълза

2011-04-17T07:04:00.001+03:00

Бяла пролет... слънчев следобед. И малката стая с отворен към двора прозорец...

Две китари и една "Сълза" /"Lagrima"/.

А в двора - лалета и цъфтящи в бяло дървета.

Честит празник на всички с имена на цветя, клонки, листенца...широколистна и иглолистна гора! :)

Бъдете здрави!

Лавандулова нежност

2011-04-07T15:52:00.010+03:00

...в началото на лятото, с нестоплена още земя и свежи поля. С прелитащи птици по залез и песен на щурци в избуяли треви.

С огнено слънце, изстиващо бавно над парещи покриви и полската шир, къпеща се в лила.

Безкрайни лилаво-сини вълни. Нежно потапяне в аромат...

Милена за тази цел си има лавандулов сапун и свещички, които само според опаковката и любезната продавачка, пленяват с "лавандулов" аромат.:) /Свещичките само. Сапунът си е екстра, въпреки че и неговият аромат е далеч от лавандуловата идея:)/.

Но пък с повече въображение, докато отпиваш на бавни глътки от чашата с бяло вино (тук аз ще трябва да проявя въображение), могат да се преглътнат някои дреболии...

Време за "почивка" и кратко отсъствие...надявам се...

Макове. Море от макове

2011-04-06T13:49:00.000+03:00

някъде в Тоскана...

в края на Май, с хладно по изгрев събуждане.

Полско събуждане - със златно слънце, галещо хълмове. Високо - обагрени в розово перести облаци. И сребристи отблясъци в ниското. Да, сребърно е. Полюшвани от вятъра, когато гледаш срещу слънцето, листата на маковете блестят. Като сребърни нишки в червено одеало. И безброй крехки листенца, които трептят. Сигурно има и птици, но някъде далече. "Тук" все още е тихо,

свежо и хладно /събуждане/ -от кристалното чисто на вятъра, в чийто ритъм танцува пердето - ефирно и бяло. И е...

лятно /събуждане/ -с капчици роса по стъпалата, вятър в косите и аромат на диви треви,

ново начало /събуждане с кафе/ - горчиво и силно.

А в главата ми някак по италиански стържат цигулки. И сигурно съм единствения човек, на който тия цигулки му звучат като пориви на вятъра, "свирещ" в клоните на кипариси.:) Но това е част от чуването на музиката. Което пък се различава от слушането.:)

ПП. Хехе, успях да вмъкна основните цветове от комплекта в текста. Е, не това беше целта ми.:)) Но пък нацелих момента.;)

Залезно

2011-04-02T21:05:00.003+03:00

топло и нощно,
усамотено и някак отнесено...

като безмълвното взиране в пламъци...

...гаснещи в морското нощно небе...

...поетично, преди заспиване...

Мини кино

2011-03-29T17:03:00.002+03:00

... или детският свят в кутийка. Върху една човешка длан.

Нали съм споменавала, че брат ми се роди, когато бях навлязла във вторите си 7 годинки (те, както и останалите след тях, по нищо не се различават от първите) и поради това той не е бил пряк свидетел на моите детски забавления. (Спорно).

Аз обаче съм кака за чудо и пример и до ден днешен изпълнявам отлично сестринските си задължения, а именно да поддържам хармония, веселие и безгрижно живуркане.

Преди известно време, подмятайки една кибритена кутийка, се сетих за една детска измишльотина, стана ми смешно и реших да споделя с братчето. За да му се изясни напълно картинката, като от телевизор с кристално ясен образ, наложи се да импровизирам с подръчни средства и направих "телевизорА" (също като онзи от моето детство, но с по-добро качество на картината:)).

Реших, че няма да е зле да споделя и с вас, понеже стана много модерно напоследък да се говори за идеално чисти източници на енергия, а за моя "телевизор" никаква не е необходима.

Нужно е единствено въображение. Трябва ви една празна кибритена кутийка, на външната част на която да изрежете прозорче ("екранът" или прозорче към света, както си решите) и "филмови ленти":

Лепвате му някакви джвъчки, за да имитират копчета, измисляте му марка и толкоз. Пуканките и олимпийското спокойствие са допълнителни удоволствия. Марката на моето "изобретение" се роди в състояние подобно на "изгърмяване на бушони", за останалата част от името предполагам се досещате.

Изборът на жанр си е ваш. Всеки да рисува своя филм. Или да се вкарва в какъвто филм си иска.:)
Аз нали се върнах в детските години, избрах анимационни герои. Някъде из "лентите" има и Бенджи, и Закс (принца не го нарисувах, ако ще и звезден да е), но забравих да ги снимам.

Като малка, на около три годинки, почти запалих къщата. Убедена съм била (предполагам), че това е единственият начин да ликвидирам някаква мишка, която според мен се криела под леглото. Дали е била реална или въображаема, нямам идея. Това, което смътно си спомням е, че приложих алпинистки похвати, за да преборя мебелировката и да се докопам до кибрит. Спомням си и как драснах няколко клечки и ги метнах из стаята. Другото нещо, което помня, е баба ми, потушаваща пламъци с одеало.

Вече бях пораснала, когато майка хвърли известна светлина от пламъци върху подбудите за "палежа".
Разговор между мен и родителите, часове след случката:

родители:

- Добре, за леглото разбрахме. Запали го, за да убиеш мишката. Защо, Миленка, запали и стола с дрехите?

аз:

- Защото им висяха ръкавите.

За всичко съм помислила. :D

Предполагам се досещата, че след успешно завършилия (за всеобщо щастие) инцидент, Милена все попадаше на празни кибритени кутии. Така започнах да ги запълвам с филмов материал.

Все гледам да запълвам кухини. Единствено с тези в главата все още трудно се справям. Но пък никога не е излишно свободното място, а филми колкото щеш;)

До 18-тата си година не смеех да запаля клечка. Сега гледам да не оставам без запалка. Знае ли човек...

П.П. Леле, що нещо изписах за една кибритена кутийка. От една искра и ....!!!!! Така стават белите.
П.П1. Дали да не се "напъхам" в кибритена кутийка за известно време?

Островът на Ел

2011-03-28T11:00:00.001+03:00

Не помня кога беше точно, дали през Юни или Юли, но получих писмо от Ел с думите:

"Фейо моя, стига в облаците си летяла,

кацай смело на земята,

слагай плавниците на краката

и се гмуркай във водата.

Изпращам те на остров."

Това е един вид тайна мисия, с която няма да ви занимавам сега, но веднага стана повод за сериозни размишления. Доколкото последното се вписва в ареала на собствените ми възможности.

Дълго време се взирах във водата

с надеждата, която храни единствен оцелял корабокрушенец, в очакване на отговор от дълбините морски, но уви. Дори и по слушалките (струва ми се, че пак съм с тапи в ушите) не получих такъв. Трябваше сама да понеса на плещите си (без да плещя глупости) тежкото бреме по вземане на решение.

В точка А това винаги е представлявало голям и досаден проблем. Но съгласете се, не се слага така лесно хикс на стереотипа, за да се впуснеш в необмислено приключение, само заради друг някакъв си хикс,

плод на нечие необмислено желание.

Но в името на приятелството се реших на тази стъпка. Поласкана от оказаната чест, гордо стискаща карта на съкровище*, отправих (в)зор към неизвестното.

Понеже някой беше имал неблагоразумието да ми свие метлата, метнах се на първия изоставен кораб

и потеглих.

Не мога да се оплача, имаше попътен вятър, но това така или иначе мен малко ме вълнува, защото обичам срещу вятъра. Е, не че предпочитам някой да ме брули по лицето или да ми хвърля прах в очите, просто допринася за подсилване на сладостта при успешно акостиране в точка Б.

За да не рискувам с прекалено дълго писмо , което няма да успея да побера в скромна бутилка (пи/ша/я умерено), ще спестя някои от моментите на острова.

Разбира се, не минах без оковаването в тежки вериги от група зли и подивели мъже. Но и с това се преборих някак си. Те бяха приятно изненадани да разберат, че харесвам племенния им фолклор и ме пуснаха.

Така, след дълго скитосване (без ските, че ги забравих на кораба), се добрах до заветните дюни, за които Ел толкова подробно беше разказала къде да търся заровеното от нея съкровище. И воала:

От Ел за мен!

В чувалчето имаше много скъпоценности, злато, диаманти, но показвам само малка част, за да не се превърна в обект на всеобща завист. ;)

Красива и много нежна. Мислите, че ми е широка? Хмм, бях на безлюден остров все пак, не на ол инклузив в южна съседка. Но спокойно, не пада, освен ако не се впусна в луди танци. Но аз пък съм такова дърво (чак ме е срам да кажа, че съм тренирала спортни танци), че опастността от падане се елиминира още в началото на партито.
Сандъчето беше пълно с всякакви вълшебни неща. Като този рапан.

Специален е и изпълнява желания. Ееее, не при всяко потъркване. Само на хората, за които Ел го е програмирала.
Защото тя е вълшебница! ВЪЛШЕБНА СИ!

Ел, безкрайно ти благодаря за подаръка, който ми направи, за подарените усмивки и мигове радост (в такива моменти се чувствам толкова безсилна да изразя душевното си състояние, че не предавам и една хилядна от емоцията), но да знаеш, че ще ти го върна, задето ме остави да се оправям сама с толкова мъже. :)

P.S. Ностро, обещах ти всички жълтици, но докато бях в плен, загубила всякаква надежда, ги замених за шуменско. Сега имам един сандък с капачки. Искаш ли да си ги поделим? :P

Останаха ми две-три глътки ром, отивам да ги гаврътна. НаЗдраве :)

* Репродукция на картина на Ламотичели. Оригиналът се съхранява в БлУгъра.

Танцът на слънцето

2011-03-25T22:37:00.002+02:00

насред Piazza della Signoria.

Много любимо местенце във Флоренция. След занятия, вечер, по залез, на стъпалата, лежерно, с топлина под клепачите, наблюдавайки хората, радвайки се на танцуващото слънце по колоните и статуите, уличния музикант -китарист, художниците, усмихнатия мим...
И така докато слънцето се измори и хладина в очичките се настани.

Сега цъфтящият град е само спомен, софийското слънце увяхна... Поне китаристът "танцува" много добре ;)

P.S. Няма да е зле, скоро време да покажа и какви чудесии донесох от острова, където NightwishEl ме изпрати. Просто изчаквам корабният художник да изтрезнее от поетото количество ром(антика), за да направи що-годе прилични скици на находките. ;)

КаРизматично :)

2011-03-21T17:25:00.003+02:00

Благодаря ти, КаРи за наградката!

Аз, според условията на блого-наградната щафета, трябва да наградя 15 блога и да кажа 7 неща за себе си.

Мисля, че с всяка публикация казвам по нещо за себе си, но друго си е да ги изтипосаш черно на бяло. А и като се замисля, досега май само веднъж съм показвала черно-бяла картичка. ;)

И за да не каже после някой на черното бяло:

1. 7 години и половина бях вегетарианка. Едва ли на някой му се "слуша" за необходимостта на организма от животински белтък, затова толкова по тази точка.

2. 7 години не бях рисувала и запетайка. Бях спряла да рисувам, изцяло. Дълъг период от време, но пък вместо да създавам, наваксвах с покупки на известни шедьоври :P :D

3. 7 години подред прекарвах летата на палатка. Колко му трябва на човек, една палатка, синьо небе и диво поле. Е, малко неприятно става, когато небето и полето си сменят ролите, но след 7-та буря вече имаш чувството, че дишаш с хриле и всичко си е както преди. :D

4. 7 години и половина съм по-голяма от брат ми, но се сещам за доста хора, които биха поспорили над този факт. Особено, когато аз давам предложения за игра на бобслей с пътеката в коридора или кърлинг по теракотните плочки. Към днешна дата, разбира се :D

Стига толкова. А и не може всичко в живота ми да трае по 7 години. :)

Мила Кари, тъй като няма да бъда така добра да наградя 15 блога (не и в момента), ще те омилостивя ли, ако те поздравя с една песен? :)

И понеже знам, че ще си я пуснеш ;), тъкмо ще ми кажеш дали прави някакъв проблем, че мен плеърът не ме слуша. Но пък аз си слушам грамофона :P

Тихо

2011-03-18T22:27:00.004+02:00

в бадемова градина

като след шума на преминаващ влак...

остава

мекото зелено на тревата под краката,

и падащите в розово цветя,

и цветовете на дъгата

след дъжда...

и пак е тихо,

а искам, искам да крещя...

СИМВОЛистно

2011-03-16T13:24:00.003+02:00

Преди време случайно попаднах на много красива рисунка на Валкнут и съжалявам, че не си я запазих, сега не мога да я открия :(.

В основата на рисунката, естествено, бяхa трите триъгълника, но красиво украсени, с въздействащо преплитане на още символи. Винаги много са ми допадали подобен род художествени интерпретации. Аз, за мое съжаление, нямам опит с такива рисунки, (освен ако не броим ученическите ми драсканици, когато исках да правя татуировки :))но реших да се пробвам с нещо подобно.
И понеже много си обичам жълъди, а и дъбът е свещено дърво в Скандинавската митология (и в Славянската - чела съм го някъде), избрах него като мотив за книгоразделител.
Дъбът е свещеното дърво на бог Тор (син на Один)- богът на гръмотевиците, светкавиците (има и няколко изкилифинчени по моя разделител:)), разрушението.

А в двата края украсих отбелязката с някои символи от легендарния чук на Тор - Мьолнир.

И нали много обичам да рисувам листа и треволяци (колко ми се отдава е отделен въпрос :)), "посадих" още един разделител, с друго митично листо - Лотлориенското:)

Едва когато го завърших и несиметричността на плетеницата блесне пред очите ми. Късно, така ми се бяха оплели пръстите, докато я нарисувам, имах чувството, че и тези на краката са заприличали на келтски възел :). Абсурд да я плета пак.

Може и да не се обръща голямо внимание на книгите, които съм използвала за аранжировка ;). Ама какво да направя като дадох на някой книгите си, написани на тенгвар и не ги получих обратно :(

И след такова преплитане и на линкове, вече имам нужда от \m/узикаааааааааааааа

До следващия дъжд

2011-03-14T15:54:00.005+02:00

който ще отмие цветовете и ще потече река.
Цветна река, а с нея ще изтекат толкова обич, мечти и надежди.
Ала тя ще се върне. Ще пръсне цветове по сухите вече плочки и ще започне отначало.
Тя никога не се отказва.

и след дъжда изгрява слънце...

P.S. Не познавам автора на рисунката по плочките.

Поздрав

2011-03-09T18:03:00.003+02:00

флорален

и музикален

Рисувачески няма. Почивка за кратко. Колкото да преустроят Лувъра, че съм станала много продуктивна, а залите не им достигат :P :D

В най-лошия случай, докато стане 20 градуса. Писна ми от тая зима...

(теме)Нужно е да се помни

2011-03-05T10:03:00.002+02:00

След фрезиите и лалетата, това са другите ми любими цветя. Рози не обичам. Червени-никак. Лъскави букети не ме трогват. Натруфени аранжировки не ме очароват. Както е известно, красотата е в малките неща. Не, красотата е в това да може да усетиш нещо семпло като специално. И така дълбоко да го почувстваш, че да го помниш дълго. Може и за цял живот.

Също като онези малки градински теменуги, които посадих, малко след като бях излязла от болница. Бях ученичка, а като видя теменужки и все за онези се сещам - едни в пастелно жълто, копринено лилаво-синьо и кадифено виненочервено. Някой ще каже, че по-скоро си спомням за изписването ми от болница и това, което ме е сполетяло. И това е вярно. Но не са ли събитията и хората тези, които придават допълнителна красота и неповторимост на малките неща.

А ето тези теменужки за мен са много специални.

Те са на повече от 30 години. Когато навремето започнах да си правя хербарий, към моята колекция прибавих и тази на леля :). Теменужките са от нейния юношески хербарий.

(теме)Нужно ли е да казвам, че в тях аз виждам моята леля :).

Пламъчета по снега II

2011-03-04T07:14:00.002+02:00

Пламъчета по снега I бяха рисувани. Тези са от лукови люспи, стебълца от дръжка на увяхнала роза, мартеница за разкош и парцалче в кош :).

Остава само да си ги представите. Минзухарите :)

То и пролетта ще трябва да си представяме, че не ми звучи така, както я знам :D

оЦВЕТЯване

2011-02-28T14:07:00.005+02:00

Можех да започна с това как тези цветя съм видяла върху една чаша за чай, как със завидната си зрителна памет съм архивирала безпогрешно образа им в съзнанието си, а после посредством многопластовия характер на въображението и дълбоката си душевност, съм им вдъхнала нов живот.

Е да, но малко хиперболизирах артистичния си образ :). По-различно е. И за да съм обективна, цветята си бяха върху чаша за чай и изглеждаха много добре, само че аз не успявах да разпозная в тях някое от познатите на мен цветя!!?!. Поради тази причина не успях и да ги запомня :). Но много исках да си ги нарисувам и им щракнах набързо едно фото с телефона. А снимката толкова "перфектна" стана, че впоследствие беше нужно предимно богато въображение, за да нарисувам картинка.

Реших цветята да покажа днес, защото точно преди една година първата публикация също беше цветна. Няма определена символика в това, така се случи тогава. И беше съвсем спонтанно, подтиквана от желание да събирам на едно място нещата, които правя, а и от чисто любопитство какво ще стане. Е, вече една година каквото има да става, става. А най - хубавато от ставащото сте вие - читатели, последователи, блогъри.

Срещнах прекрасни хора, които спокойно мога да нарека приятели. Да, приятели, защото към вас изпитвам приятелски чувства. И не мисля, че за това е нужно да съм се виждала лично с човека, да съм споделяла най - съкровените си тайни (аз с никого не ги споделям :P) или да е бил до мен в най - трудните ми моменти.

Но вашите истории, радости и тревоги са част и от моето ежедневие. Защото е хубаво да знам, че някъде има някой, до когото ще достигнат моите думи, който ще ми отвърне, ще споделим някоя :) или просто ще се замислим...

Защото не може да си представите в колко наситени цветове оцветявате дните ми. Толкова, ама толкова много се радвам, че ви срещнах :)

P.S. И в песента да не се търси символика. Просто обожавам Queen, а и точно тази песен ми зазвуча в главата след последното изречение :)

KISS... и още some(thing)

2011-02-26T15:37:00.004+02:00

В случай, че съм решила да подарявам подобна книга

съвсем спонтанно, но разбира се напълно естествено, се появява идеята да допълня подаръка с една рокаджийска отбелязка.

За група като KISS не е особено трудно да се измисли нещо. Имат си индивидуален стил, който ги отличава от много други рокаджийски групи. И с риск да не блестя с особена оригиналност, си залагам на нещо традиционно. Избрах това да е бас китарата на Джийн Симънс.

Преди да подаря книгата, успях да хвърля едно око, попрехвърлих странички, направо си я прочетох :). Обаче как внимавах, едва-едва прелиствах, да не взема да й поизмачкам кориците, че изобщо не обичам, а много ми се отдава.

Интересно ми беше да прочета някои от нещата, които музикантите споделят за себе си. Някои ми звучаха доста познато:)

Джийн Симънс, който има фобия от паяци казва:

"Когато дойдох в Америка, внезапно осъзнах, че един от начините да преодолееш страха си, е да се изправиш срещу него. Затова започнах да нося всякакви бижута с форма на паяци. Сега нося всякакви такива джунджурии, подаръци от фенове. Вкъщи имам изключителна колекция от паяци."

От личен опит знам колко е неприятно да имаш фобия от животно (както и всякакъв вид фобия). До преди няколко години не съм предполагала, че ще изпитвам подобно нещо и как силно то ще влияе върху физиологичното и психичното ми състояние понякога. Аз обаче далеч не споделям мнението на Джийн. И отказвам да се накачулвам с огърлица от кучешки зъби, тениска с щампи кучешки лапички или пък куче-касичка :).

Пол Стенли за уроците по китара:

"Не знаех, че има различни стилове на свирене. Този човек ме накара да поставя крака си на стол, да застана еди-как си. Не приличах на Джордж Харисън и изобщо не звучах като Боб Дилън. Не знаех кога ще стигнем до акордите, а разбира се, той нямаше намерение да стигаме дотам."

Когато започнах уроци по класическа китара си мислех, че ще просвиря Led Zeppelin, хахаха, нищо подобно. Столче, класически етюди и метроном. Но пък беше много хубаво и сега често ми липсва :(. С изключение на метронома. Никак, ама никак не ми липсва :))

Питър Крис:

"Работех като зъботехник. Правех зъби. Винаги съм имал работа. Но всъщност започнах да работя, защото исках барабани."

Бях първи курс, когато споделих на приятел: "Ще стана инженер и ще си купя барабани".

Смях :). Налице са само 50% от обещанато.

Пол Фрели:

"Започнах да рисувам още преди да тръгна на училище. Баща ми носеше вкъщи големи кашони с хартия и аз рисувах с часове."

Е, аз пък преследвах с молив и хартия моя баща, той да ми рисува :)

Много мнения съм срещала за групата, повечето доста крайни. Някои ги харесват и боготворят безрезервно, други (също любители на рок музиката) не могат да ги понасят.

Аз съм си в златната среда :P. Но не мога да отрека, правят уникално шоу на концерт и имат един от най-добрите unplugged концерти, измежду тези, които съм слушала.

Поздравче с едно нетипично изпълнение на групата, но много забавно :)

И Поздравче за моя рожденик и много KISSes :)

И още едно за друг рожденик :)

И за двамата съм с един ден закъснение.

Eх, каква следобедна китка спретнах само :))

Та и аз, почти си свалих маската ;)

...

2011-02-23T23:12:00.004+02:00

Не съм от най-редовните ползватели на интернет напоследък. Наминавам, колкото за едно "здравей" и една :)

Жажда за пролет

2011-02-12T10:07:00.009+02:00

Или за живот.

Не обичам зимата и всяка една ми се струва безкрайна. Независимо колко топла и дълга е била есента, без значение колко дълго се е задържал снегът и колко са били дните с отрицателни температури. В средата на февруари вече имам чувството, че половината година е минала под знака на зимата. На късите дни, сивите дрехи, заледените тротоари и отчаяните лица по улиците.

Ако може да се направи някакъв паралел със зимния сън при мечките, и аз изпадам в нещо подобно. Променям се. Може би е вид защитна реакция на организма, но губя доста от себе си. Оставям и последните си прашинки живот да бъдат отвяни от зимния вятър, а семенцата надежда забравям под снежната покривка.

В такива моменти все се сещам за едни стихове на Виктор Пасков (цитирам по памет):

"Ако чукне и влезе, и пита:

кой съм аз, как търпя този въздух,

и защо ми е сиво лицето?

/моят вид е действително лош./

Аз ще кажа: не знам, все едно ми е.

Тъй съм свикнал, навярно от тъмното.

Остави ме на мира, отивай си

Ако искаш, вземи ме със себе си,

но недей да докосваш нещата ми."

Не харесвам, ненавиждам подобно бездушие. Но зимата ми е някак по-трудно да устоявам, въпреки опитите и волята. Въпреки цветните боички, всичко пак изглежда сиво и безлично. А отчаянието е кралица на емоциите.

Но с първите пролетни дни, сякаш изведнъж светът се оцветява . Не говоря за астрономическата пролет, а за ония дни и знаци, които всеки посвоему тълкува като пролетни (за мен животворни). Дали ще е по-късният залез или изгревът, който позлатява прозорците на съседните блокове. Дали ще са първите кокичета или топлият вятър, който ще оголи ония семенца надежда и ще довее повече усмивки.
Дали ще са напъпилите клонки или врабчетата, които знам, че след още съвсем малко дни ще зачуруликат на терасата :).

Аз вече усещам подобни знаци. Пробуждам се, зареждам се, живея...

Ястреб в поле/т/

2011-02-10T10:53:00.005+02:00

Имам (непонятна за мен ) слабост към грабливите птици. И друг път съм споменавала. Със сигурност има някакво логично, психологично обяснение, но не изпадам в самонаблюдения. То и без това ми е доста натоварено съзнанието :). Просто ги харесвам. Силни, големи, излъчващи величие и превъзходство.

Не съм имала близък контакт с подобна птица. Радвам им се, пътувайки в открити местности. Напоследък даже ми се струва, че из полята има повече ястреби и соколи. Накацали по клоните на дърветата, вперили строгия си поглед, един Бог знае къде. Дебнещи някой заблуден гризач или сънливо схлупили глава в мъглива есенна утрин.

Като дете имах няколко енциклопедии за грабливите птици. Страхотни илюстрации и фотографии имаше по страниците на тези книги. Такива детайлни рисунки на пера, на очи, на крака и нокти, съвършени бяха. Като запрелиствах страниците, така се отплесвах, че забравях да чета.

В сравнения с онези рисунки, моите драсканки са си по-скоро ниско прелитане над храстите, но ще се уча....
:)

С ястребовото перо мисля, че се справих по-добре. На живо изглежда с една идейка по - достоверно ;)

Крайно време е да седна и да видя какво пише в ония енциклопедии :P.

Ламотхска грамота

2011-02-04T09:50:00.000+02:00

Бях планувала друга публикация за днес. Бях я написала, запазила, щеше да претърпи известни промени и щях да я пусна по някое време. В последния момент (докато се хилих рано сутринта пред компа:)) промених това си решение. Заслугата е на Ламот и пленума по случай честването годишнината на основаната от него блогЛамотпартия.

Като верен партиен поддръжник, бях наградена с грамота. Ето как изглежда отличието.

:D :D :D

Честит рожден ден на блога, другарю ЛамотИН! Поздрав :)

(O)range the table

2011-01-29T22:09:00.007+02:00

Розичка и листенца от корите на портокал.

"Листенцата" на розичката прикрепих с розички (семена) карамфил. Така се получи украса с двоен, портокалово-карамфилов аромат :)

Пак с карамфил и обелки, гривна (ринг) за салфетки сглобих.

Снимките не са от най-квалитетните, но в момента съм с фотоапарат и компютър извън строя. Лошо стечение на обстоятелствата, но никой не пита кога ще ми е удобно да ме прецака.
Здраве да е.