Събуждам се и опипвам под мен за телефона, държа го на топло в спалния чувал. Часът е 6:15, точно навреме. Отваряме замръзналия цип над главите си и ето го момента - на изток се разлива огнено небе под тежестта на сиво-виолетови облаци.
Въздухът е свеж и леден. Увити в топлите чували, с подадени лица навън, прекарваме така почти час, докато изгревът сменя цветове, а облаците преминават бавно над главите ни.
Такова беше утрото на Цветница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.