събота, 21 април 2018 г.

Липсват ми тренировките. Тренировките с големи тежести, високоинтензивните. Имам чувството, че всяка една мускулна клетка умира бавно. Физически вече започва да ме боли...

Рисува ми се, но съзнанието ми е толкова размътено и блуждаещо, не мога да изкристализирам някаква идея. Но заради процеса се оставям по инерция и рисувам всичко около мен - зелении, цъфтящи люляци, полянки с глухарчета, зеленчуци, птици, които пеят цяла нощ и ги слушам от 4 до 6 сутринта в леглото.


Направих и дълга разходка до езерото рано сутринта. Все още нямаше много хора, беше приятно, прохладно и свежо.


Гледах Витоша. Променя се с всеки ден. От теменужено лилава постепенно добива онова успокояващо зелено, макар по върха все още да блести снегът. Представих си колко меки, кадифено зелени и неземно красиви са склоновете на Джендема в Стара Планина... Представих си лилавите минзури, нацъфтели в Рила и Пирин, отраженията в езерата... И ми се доплака. Неудържимо тегли нагоре.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.