четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Сънувах, че съм на преглед при нефролог. Най-накрая си бях взела направление от личната и бях отишла да ми прегледат двете гигантски бобови зърна. Противно на очакванията ми, че отивайки с направление, няма да ми бъде обърнато нужното внимание, лекарят се оказа много внимателен и всеотдаен. Разпитваше подробно за оплакванията, анализираше симптомите, правеше изводи, сякаш ще пише научен труд по моя случай. Не успя да установи какво ми е точно, хаха, но отделеното време и професионалният подход на специалиста ме изпратиха удовлетворена.
След прегледа отидох на фитнес. Бяха сменили интериора на съблекалнята. Подът застлан с тъкани шарени черги, а вместо скамейките - трикраки дървени столчета. Удивена от подредбата в стил възрожденска къща, извадих телефона да снимам, хаха, да има за инстаграма. Започнах да се преобувам. Оказа се, че вместо маратонките съм взела скиорските обувки. Викам си, еми с това разполагам, с това ще тренирам. Когато ги обух обаче и усетих стегнатата им хватка в глезените, разбрах, че дъмбели как да е ще вдигам, но няма да мога да тичам на пътеката. Е, не успях.
След фитнеса срещнах позната, която не бях виждала от доста години. Беше с бижута от черна естествена кожа - комплект колие и обеци. Много добре си спомням детайлите им, изработката. Ако се занимавах с ръчно правени бижута, може би днес вече щях да творя вдъхновение от съня си.

 * * *

Странни и ярки картини сънищата ми. Живея ги насън. Физически ги усещам. Изтощават ме. Какво да правя...



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.