неделя, 19 ноември 2017 г.




Дъждовни гори, мокри листа и сълзящи храсти. Мъгли по склоновете и пушещи комини. Рошави хризантеми, пожълтели асми и натежали с райски ябълки клони в дворовете.
Цветове и аромати у дома.



петък, 17 ноември 2017 г.

неделя, 12 ноември 2017 г.


Баба ми имаше порцеланови чаши за кафе без дръжка. Леко разлати, бели с тънък златист кант в горната част. В тях сервираше кафе. Правеше си разни смески от инка, ръж и леблебия и вареше в джезве. И го правеше убийствено сладко и гъсто.
Имаше двама братя и две сестри. (Тези, които аз знам, иначе отдавна беше погребала други пет).  Когато й гостуваше някой от тях, още с посрещането слагаше кафето да ври. Кафето на кака (тя беше най-голямата). Мотаех се наоколо в очакване да ми сипе малко кафе и на мен, щото нали това кафе не било силно, било за баби и можело и аз по малко да близвам. И тя ми даваше. Тя нищо не ми отказваше. Не ме е глезила, но никога не е и била строга с мен. Беше успяла да намери златната среда. 
Мисля, че въпросните чаши много й подхождаха. Бяха като нея. Семпли и непретенциозни. Само тънкият, дискретен кант загатва за вътрешна сила и мъдрост.
Често си мисля за нея. Понякога с тиха болка, понякога с благодарност, с усмивка, друг път  плача... И винаги съжалявам. За две неща. Че по време на пубертета ми бях лоша внучка. Че проявявах завиден инат и никога не й отговарях на родния й език, когато ми говореше, макар че всичко разбирах и можех. 

събота, 11 ноември 2017 г.


Тежки облаци, сиво небе и дълги вечери. Ноември предразполага към плетене. 
Парченцата мислех в одеяло да вложа, но ще ми трябват доста бройки. Сметнах и приблизително колко прежда ще ми е необходима, та одеялото надхвърли 100лв. Може би шал ще да бъде.

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Спонтанно решение, изхвърчах от вкъщи и половин час преди представлението имах късмета да купя едно от последните 5 останали свободни места.
Страхотен спектакъл, страхотна Кармен. По-късно вечерта, докато вървях от операта до метрото, си припявах, а ритмичното пляскане на ръцете ми звънкаше в глухите кътчета на притихналата в есенната вечер ул. Аксаков.
И пак ще ходя. 



неделя, 5 ноември 2017 г.

събота, 4 ноември 2017 г.


В късния следобед, с последните лъчи на слънцето, обича да се разхожда из пазарите. Да вдишва от ароматите на есенната реколта, да попива с очите от пъстротата по сергиите и да се прибира с пълни торби витамини и фибри.




петък, 3 ноември 2017 г.


Топло кафе и тефтер за рисунки. Любима комбинация преди разсъмване.


В метрото сутринта. Жена, на около 40, висока, стройна. Тънък черен чорапогащник, черен прилепнал минижуп, черни велурени чизми. Палто от естествен косъм (самур, лисица, норка, нямам идея), обемна коса, оконтурени устни с молив, червилото - по-светло. Само смартфонът в ръцете й отдалечаваше от усещането, че сме в годината, когато плакахме за Кърт Кобейн. 
И все пак, мислено се върнах там някъде. Сиатълските банди, касетките, плакатите. Изтърканите дънки, карираните ризи и големите пуловери. Old Spice афтършейв, "Уморени крила" от малкия черно-бял телевизор в болничната стая, текстове на песни в тетрадките и плетените гривни. Едно такова милинко ми стана, замалко да си изпусна станцията.
Петък сутрин в метрото: (По) дрехите посрещат, (по) спомените изпращат...


четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Сънувах, че съм на преглед при нефролог. Най-накрая си бях взела направление от личната и бях отишла да ми прегледат двете гигантски бобови зърна. Противно на очакванията ми, че отивайки с направление, няма да ми бъде обърнато нужното внимание, лекарят се оказа много внимателен и всеотдаен. Разпитваше подробно за оплакванията, анализираше симптомите, правеше изводи, сякаш ще пише научен труд по моя случай. Не успя да установи какво ми е точно, хаха, но отделеното време и професионалният подход на специалиста ме изпратиха удовлетворена.
След прегледа отидох на фитнес. Бяха сменили интериора на съблекалнята. Подът застлан с тъкани шарени черги, а вместо скамейките - трикраки дървени столчета. Удивена от подредбата в стил възрожденска къща, извадих телефона да снимам, хаха, да има за инстаграма. Започнах да се преобувам. Оказа се, че вместо маратонките съм взела скиорските обувки. Викам си, еми с това разполагам, с това ще тренирам. Когато ги обух обаче и усетих стегнатата им хватка в глезените, разбрах, че дъмбели как да е ще вдигам, но няма да мога да тичам на пътеката. Е, не успях.
След фитнеса срещнах позната, която не бях виждала от доста години. Беше с бижута от черна естествена кожа - комплект колие и обеци. Много добре си спомням детайлите им, изработката. Ако се занимавах с ръчно правени бижута, може би днес вече щях да творя вдъхновение от съня си.

 * * *

Странни и ярки картини сънищата ми. Живея ги насън. Физически ги усещам. Изтощават ме. Какво да правя...



сряда, 1 ноември 2017 г.

Нoeмвpи



суров и мъглив
с оголени клони
идва Ноември