четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Имам есенен спомен в зелено. Пуловер с цвят на избуялите треви през май. Беше на Надя, после го носих аз. Не знам от каква точно вълна беше, но много фин и изобщо не боцкаше, много важно! 
Обличам го в хладна есенна утрин, през почивните дни, защото ще берем ябълките на село и ще сме навън. Прецизната шестокласничка в мен мушва в багажа учебника по география. Все ще трябва да намеря време да се подготвя за понеделник. И учебникът е в зелено - картонът за "обличане" от онова време. Зелени бяха и ябълките в градината край селото. Зелени и стипчиви. Времето леко мъгливо, семейството - многобройно. Баби, дядовци, деца и внуци. Едни берат и подреждат в касетки, други си намират детски занимания сред дърветата. 
Следобеда, като се прибрахме в топлото вкъщи у бабини, не учих разбира се по география. Ако трябваше сега да правя избор, нямаше дори и да го взема с мен този учебник. Няма нищо чак толкова важно в учебника по география, заради което да се лиша от няколко часа, или ден, два, прекарани със семейството. Научих този урок впоследствие. Не този по география, а урока за важните неща и тези, с които може да се направи компромис.
Ако се бях забила да уча столици на държави, на които и името не мога да произнеса, едва ли щях да разбера каква прелест е есенната ябълкова градина, с прохладата на мъглата между дърветата, с аромата на кисели ябълки и влажни листа. Нямаше да имам толкова скъп семеен спомен... в зелено и топло (като пуловера на Надето).



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.