петък, 9 юни 2017 г.

...

на "Шишман" има една сграда, която до днес сякаш не бях забелязвала. стара архитектура, но прилично обновена в бледо розово, фризове в бяло, саксийки с пъстри цветя по прозорците, дантелени перденца. една от фасадите гледа към двор, потънал в свежа зеленина, а високи дървета създават усещане за прохладна сянка. въпреки това на терасата на тази фасада има разпънат червен чадър - като дива ягода край горска пътека. след тази асоциация реших, че това е къщата "Лято". 
на съседната улица се разминах с мъж, който ухаеше на нещо от детството. не знам конкретно на какво, но приятен и познат аромат. 
минах и по други любими улички, докато вървях към адреса за служебна среща. малки кафенета и пекарни вече са подредили столчета и масички по тротоарите, цветарските магазини разпръскват ухания, хора бързат напред-назад с чанти, кафета, папки, закуски, цигари и телефони в ръце. на последния етаж на друга стара сграда, зад каменен парапет, се развява ефирно дълго перде, промушило се межди крилата на френски прозорец. 
имам време и си вземам кафе. топли глътки и прохладен въздух. отпивам и вдишвам. спокойствие.
изобщо, обичам сутрешните интервюта в началото на лятото, в центъра на София.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.