четвъртък, 17 ноември 2016 г.

...

за първи път от пет години насам няма да съм във Виена по това време на годината...
снощи в една обществена сграда видях първата украсена коледна елха и си спомних елхите във фоайетата на хотелите, където съм отсядала във Виена. после, докато вървях към метрото, си припомних всички ходения до там - ранните сутрешни полети от София под звуците на Щраус на борда на самолета, пристигането в началото на работния ден във Виена, разбуждащия се град зад стъклото на таксито, студа... и как се криех от него в магазинте на централните улици или се стоплях с поредната димяща чаша глювайн. и вечерите в уютни ресторантчета, светлините и коледните украси, хотелите, кафенетата и гледките от прозорците, ранните зимни залези, които сякаш поръсваха златен прашец по пъстрите керемиди на Св. Стефан...
не ми липсва, но беше изживяване всяка година, от което пазя много хубави спомени. така, спомняща си, си влязох и в метростанцията, за да се прибера в топлото си вкъщи, далече, далече от района, където се помещава работата ми. от последните две едва ли ще пазя такива спомени, понеже все още ми причиняват душевен, че и физически дискомфорт...




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.