събота, 15 октомври 2016 г.

Прабаба ми (по майчина линия) готвеше превъзходно. Нейната стая беше кухнята, там спеше. Под прозорчето, което гледаше към селската улица, беше леглото й, а срещу него - печката с дърва, съвсем близо до леглото, на една домашно тъкана черга разстояние. На тази печка готвеше през зимата. Помня дървената й лъжица - потъмняла до черно бъркалка, дървото сцепено леко, там където лъжицата е разбърквала в тенджери и тигани. От толкова години кавардисване на гозби лъжицата се беше пропила с аромати. С носталгия си спомням вкуса на доматената й каша, в която добавяше и парченца наденица, яхнията от зелен боб със сливи, пуешкото със зеле и топлата ръсеница за закуска. В тия сиви и хладни есенни дни, когато все по-често търся топлината на дома, да извиквам този спомен за баба умилява и вдъхновява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.