събота, 15 октомври 2016 г.

...

прабаба ми (по майчина линия) готвеше превъзходно. нейната стая беше кухнята, там спеше. под прозорчето, което гледаше към селската улица, беше леглото й, а срещу него - печката с дърва, съвсем близо до леглото, на една домашно тъкана черга разстояние. на тази печка готвеше през зимата. помня дървената й лъжица - потъмняла до черно бъркалка, дървото сцепено леко, там където лъжицата е разбърквала в тенджери и тигани. от толкова години кавардисване на гозби лъжицата се беше пропила с аромати. усещам ги и днес. с носталгия си спомням вкуса на доматената й каша, в която добавяше и парченца наденица, яхнията от зелен боб със сливи, пуешкото със зеле и топлата ръсеница за закуска. в тия сиви и хладни есенни дни, когато все по-често търся топлината на дома, да извиквам този спомен за баба умилява и вдъхновява... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.