понеделник, 18 юли 2016 г.

...

сутрешният хлад напомня есен. и без това съм с усещането, че хубавото на лятото е зад гърба ми - любимият юни, отпуската, спокойствието.
сега свиквам с новото и то е превзело цялото ми време. трудно ми е. но най-трудно ми е да скъсам връзката с онази аз, с клавиатура под пръстите, тракаща статии или подготвяща интервютата за поредния. брой. сега съм с калкулатор под пръстите и пак тракам нещо. но напрегнато и доста по-отговорно. проблемът ми всъщност е, че не съм сигурна искам ли да свиквам точно с това ново. инстиктът ми подсказва друго. ще изчакам с времето.
опитвам да намирам малко късче от време за рисуване и тренировки. мислите ми, обаче, са задръстени и не генерират идеи.
понякога, за да се разсея, ги изпращам съвсем малко назад във времето. в така хубавите ни моменти, когато отмаряхме на поляните с цветя високо в планината, гледахме интересните форми на облаците над планинските хребети, докато седяхме на "нашата" пейка зад хижата, или попивахме солените пръски с напечени тела, в прегръдка на морския бряг...
имам смисъл и това е най-хубавото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.