четвъртък, 17 март 2016 г.

...

често ме преследва един спомен от детството. напоследък почти всеки ден изплува. малка съм, може би на 5. на село съм. следобед е, аз съм на улицата. не мога да определя, нямам ясен спомен понеже, пролет ли е или есен. но времето е като за един от двата сезона. сив, преддъжден следобед, не е студено. аз съм само по блуза навън. гледам нагоре, в небето ято птици. много и са пръснати като леки черни късове хартийки. имам усещането, че съм го гледала дълго това нашарено небе. прабаба ми вътре. вика ме да хапна нещо, може би бисквити...
оттогава, мисля, имам особени пристрастия към птиците. към ятата и към красотата на полета им

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.