четвъртък, 28 януари 2016 г.

...



под ноктите ми мирис на лук. снощи готвих за пръв път от много време насам. искам вече да е топло, да правя вечерята по светло. да кълцам свежинки за салата, а вратата на терасата да е отворена, да чувам децата навън как си играят, а зад гърба ми да се гонят сенки от залеза по паркета. заспивам с аромати на шоколад, лют пипер, канела и бадеми от някаква книга на Джоан Харис. посред нощ се събуждам и рисувам, по навик, без да ми носи утеха. дълга и тягостна е тази зима

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.