вторник, 17 ноември 2015 г.

...

думите ми са пръснати. сякаш изпаднали от платнена торбичка във всички посоки върху голия под. а аз до тях, седнала и се опитвам да ги подредя в изречения, да ги нанижа в плавен изказ и да опиша последните дни. обаче е тотален хаос. както когато стоварихме всички торби и кашони в средата на новото жилище и първоначално започнах да вадя, премествам и подреждам без ясна концепция. да, новото жилище. всичко стана много бързо. откакто реших да се местя отново минаха само няколко седмици и днес вече трети ден реалност. стана уютно, подредено, ново и чисто. всичко, за което мечтаех. и въпреки това необяснимо горчиво в устата. а може би обяснимо... послевкусът на сложните взаимоотношения, на тежките разговори, на трудните избори, на новите пътища, на болката от наряване, на страха от самотата, на повтарянето на стари грешки...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.