четвъртък, 27 август 2015 г.

...

3:30 през нощта е времето за търсене. търся си съня, който така и не разбрах кога и къде загубих, търся решения, търся отговори. лежа по гръб, а гърдите ме болят сякаш понасям товара на целия тоя таван отгоре. всъщност ми тежат тия 11 години, тежат ми пропуските в живота, тежи ми болката. усещам тежест и от неизвестното. то най-много ме плаши.
мислено си събирам багажа. виждам се как подреждам книгите в кашони, увивам чинии и чаши във вестници, ровя в чекмеджета и шкафове, оглеждам навсякъде да не забравя нещо.
заболяваме, като си представя колко празен ще остане апартаментът след мен. мисля си колко ли ще е празно и в живота ти. дали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.