четвъртък, 6 февруари 2014 г.

<><><>

# най-накрая светла, пепеляво розова сутрин. нужда от усещането за раннопролетни птичови песни и забравени ръкавици в чантата.

# татко ми се обади снощи. ей така, да ме чуе, да си поприказваме. разказа ми как при него вали дъжд, че. 'яйца със сирене си пържа', допълни после. целувки преди затваряне. стана ми болезнено съвестно, че последните дни се сещах, после забравях аз да му звънна. сънувах по-късно, че варя яйца. вероятно двете, които бях приготвила за целта, преди татко да се обади, а после забравих на плота.

# напоследък промених тренировъчната програма.  нови и по-интензивни упражнения включих. липсва ми бягането навън.

# не ми се рисува. нищо не довършвам.

# няколко дена подред се сещам за двора на баба по великден. следобедното слънце, което прави чашките на червените лалета прозрачни. затоплената от същото слънце тераса пред къщата, на която съм седнала и похапвам козуначена кифличка с домашен бабин сливов мармалад и препечени орехчета отгоре. и цъфнали овошки във всеки ъгъл на двора...

# да, по всичко личи, че съм се размечтала за пролет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.