вторник, 24 април 2012 г.

c apoмaт нa вишни


В дворчето на баба Мара, между варосаната стена на селската къща и ниския кирпичен дувар, цъфтеше вишна. Всяка пролет надвесваше отрупани с цвят клони над оградните керемиди, изпъстрени отдавна с лишеи и мъх. Всяко лято баба Мара сама обираше плодовете на дръвчето. Отделяше леко позагнилите и смачкани, а от хубавите, от които старателно изваждаше костилките с безопасна игла, вареше сладко от вишни. От останалите плодове правеше вишновка. В началото на всяка есен баба Мара имаше готов ликьор от вишни. Наливаше напитката с рубинени отблясъци в кристална гарафа и прибираше зад стъклените витрини на стария бюфет. И вече от няколко години, дори още преди да изградят фотоволтаичен парк в мерата край селото, баба Мара се беше научила да прави чийзкейк. Така посрещаше внуците всяка зима, когато излизаха във ваканция.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.