събота, 18 юни 2011 г.

зaлeз c apoмaт нa липa

Дълго след залеза, в стаята, в която още се усещаше миризмата на прясно лакиран дъбов паркет.
Седеше на пода, с глава отпусната върху матрака и пушеше. Един матрак, няколко книги по пода и купчина дискове. Толкова празно и в същото време изпълнено с живот. Нейния живот. С всяка цигара разпалваше по един спомен. А сивите нишки цигарен дим рисуваха образи в тъмното. Усмихваше се, после натъжаваше. Мечтаеше,  после искаше пък да забрави. Колко дълго още? Докато напълни пепелника? А после? Изгрев, нов ден...нов живот...Трудно се обръщаха нови житейски страници. Искаше още малко да остане на сегашната, да я чете бавно, да се връща и да препрочита.

И ако трябваше да бъде честна, поне пред себе си, този път много се страхуваше. Страхуваше се да прелисти. Ако можеше да задържи още малко  изстиналите вече юнски слънчеви лъчи.


* * *
Последна цигара. Сивите нишки  се сливат със сумрака. Слънцето скоро ще изгрее. Оставаше да си представи само още едно нещо. Не го усети по залез - аромата на цъфнали липи. Който никога не е бил по-силен от времето, когато беше дете, а баба й я караше да бере липов цвят. После го разстилаше да съхне върху бяло платно. В една друга полупразна стая...
... с аромат на цъфнали липи.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.